Хайнрих Шлиман не произхожда от богато семейство. Точно обратното: безпаричието го принуждава да прекъсне гимназията и да започне да учи търговия. Благодарение на уменията си и на таланта за усвояване на чужди езици той бързо прави кариера. Заминава за Русия, където доставя на царската армия материали за муниции. Бързо трупа богатство и така може да си позволи да се посвети на голямата си страст.

През 1869 година Шлиман се жени в Гърция за 17-годишната София. На тази снимка тя носи голямата златна диадема от т.нар. "Съкровище на Приам", което Шлиман открива четири години по-късно при разкопките на Троя. Той отнася съкровището в Германия, но след края на Втората световна война то е пренесено в Русия. От 1992 година съкровището е изложено в Пушкинския музей в Москва.

Троя вълнува и вдъхновява от хилядолетия. В своето произведение "Илиада" древногръцкият поет Омир увековечава Троянската война и обсадата на града от гърците. Те успяват да го превземат, използвайки хитрина: изработват огромен дървен кон, в който скриват войници. Така врагът успява да проникне зад защитните стени на обсадения град.

Шлиман се ориентира именно по Омировата "Илиада". И не след дълго успява: в местността Хисарлък в днешна Северозападна Турция той се натъква на останки от стени. Първоначално не може да определи с точност находката. Но през 1872 година Шлиман и неговият асистент Вилхелм Дьорпфелд вече са убедени, че дебелите стени, които са открили, са част от укрепленията на древна Троя.

За Хайнрих Шлиман тази находка е сбъдната мечта: на 31 май 1873 година той се натъква на голямо количество златни предмети, скрити под глинени съдове. Германският археолог е убеден, че е открил двореца на цар Приам. Част от съкровището са и тези златни накити, за които по-късно се установява, че са много по-стари от Троя.

Шлиман обаче не се задоволява само с Троя: той е решен да открие и други древни места, описани в Омировата "Илиада". Така през 1874, когато е на 52 години, Хайнрих Шлиман заминава за гръцката Микена, където предполага, че се намира гробът на Агамемнон. Там той прави ново сензационно откритие.

При разкопките в Микена Шлиман открива гроб с три скелета. Обсебен от идеята за нови открития, свързани с Троянската война, той решава, че е намерил още реликви от това време. Една от златните маски той приписва на гръцкия пълководец Агамемнон. Но амбициите му го подвеждат: по-късно става ясно, че маската не е принадлежала на известния гръцки владетел, а на микенски цар.

Днес Шлиман е смятан за истински пионер в областта на археологията. Макар че навремето по негов адрес звучат и многобройни подигравки. В началото той действително унищожава редица ценни находки, но по-късно добива опит и започва да провежда разкопките си много прецизно. Шлиман е освен това първият археолог, който осъзнава историческата стойност на керамичните съдове.

Библията е безспорен лидер в класацията на най-превежданите книги - тя може да се прочете на 724 езика. Поне една от библейските книги пък е преведена на 3 384 езика.

700-те стиха на "Бхагавад гита", което на санскрит означава "Песен за Бога", са част от индийския епос "Махабхарата". Този важен хиндуистки текст представлява диалог между принц Арджуна и Кришна, въплъщение на бог Вишну. Смята се, че текстът датира от втора година пр.н.е. Според статистиката той е преведен на повече от 75 езика, само на английски - над 300 пъти.

Дао Дъ Дзин е водеща книга за китайската философия, включваща мъдрости от четвърти или трети век пр.н.е. За неин автор се смята Лао Дзъ или "старият учител". В 81 стиха се посочва пътят към Дао - начинът за постигане на хармония с жизнената сила на Вселената.

"Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча", по-известен само като "Дон Кихот", е написан на испански от Мигел де Сервантес и излиза в две части през 1605 и 1615 година. Книгата се смята за първия модерен роман, защото пародира жанра на рицарските романи. Тя е преведена на 50 езика.

Приказките на Ханс Кристиан Андерсен са преведени на 128 езика. Някои от най-известните истории на датския автор, написани между 1835 и 1837 година, са "Палечка", "Малката русалка", "Малката кибритопродавачка", "Грозното патенце" и "Храбрият оловен войник".

"Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма". Така започва "Манифестът на Комунистическата партия" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, написан за шест седмици през 1848 г. Той завършва по следния начин: "Пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят цял свят. Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" Твърди се, че това е най-превежданата книга след Библията.

През 2015 година художникът, дизайнер, автор и "преводач в емотикони" Джо Хейл прекарва 300 часа, превеждайки романа "Алиса в страната на чудесата" от британския писател Луис Карол чрез повече от 26 000 емотикона. Това става в рамките на честванията на 150-годишнината на книгата.

"Малкият принц" е преведен на 552 езика и диалекта. Написаната на френски книга разказва за млад принц, който посещава различни планети, включително Земята, и размишлява за самотата, любовта и загубата. Книгата е публикувана за първи път през 1943 г. и има култов статус и днес.

Всеобщата декларация за правата на човека, публикувана през 1948 г., държи рекорда на Гинес за най-превеждания документ в историята, тъй като има версии на повече от 500 езика и диалекта - от абхазки до зулу. Целта на многобройните преводи е да подчертаят значението на правата на човека и да гарантират, че хората по света ще познават своите права, независимо от езика, който говорят.

"Алхимикът" е роман, написан на португалски от бразилския писател Паулу Коелю, публикуван е през 1988 година. Смятан е за най-превеждания международен бестселър. Коелю държи рекорда на "Гинес" за "най-превеждан автор на една и съща книга". Книгата е преведена на 80 езика, включително хинди, фарси и кхоса.