Много повече от секссимвол: коя е истинската Мерилин Монро
1 юни 2026
100 години след рождението ѝ и над 60 години след нейната смърт Мерилин Монро грее в нова светлина. Тя отдавна вече не е просто секссимволът на 1950-те години. Тя е и водеща фигура в борбата за самоопределение на жените в доминираната от мъжете филмова индустрия - противоречива, ранима, умна и изпреварила времето си.
Как Норма Джийн става Мерилин Монро
Тя е родена на първи юни 1926 година в Лос Анджелис с името Норма Джийн Мортънсън. Детството ѝ преминава в приемни семейства, домове за сираци и несигурност. Тя научава отрано, че жените в Холивуд се оценяват най-вече по техния външен вид.
По време на Втората световна война работи в оръжейна фабрика. Именно там тя е забелязана от един фотограф. Преди да бъде открита от филмовите студиа, тя работи като модел.В киното Норма Джийн се превръща в Мерилин Монро - изкусителната блондинка, която е чувствена и игрива. И наивна - но само привидно. Филми като "Джентълмените предпочитат блондинки", "Някои го предпочитат горещо" и "Проклетите седем години" ѝ носят световна слава.
Зад образа на екранната изкусителка обаче се крие жена, която иска да бъде възприемана сериозно - като актриса и като човек. Студиата ѝ възлагат стереотипни роли, но тя работи интензивно върху развитието си като актриса, обучава се при Лий Страсбърг, чете световни класици като Джеймс Джойс и Достоевски и се интересува от политика, изкуство и психоанализа.
Мерилин Монро се бори срещу системата
Днес много феминистки виждат в Мерилин Монро жената, която отрано започва да се бори срещу механизмите на развлекателната индустрия. Тя отлично разбира пазарната цена на своето тяло и своето излъчване - и използва стратегически този образ за издигането си. Т.е. Монро не е само жертва на една сексистка система, тя се опитва и да се възползва от нейните правила.
Важна стъпка е основаната през 1954 нейна собствена фирма - извънредно необичайно за актриса. Монро искала да има повече контрол върху кариерата си, по-добри договори и сериозни сценарии. Тя успява да извоюва по-високи хонорари, публично опонира на продуцентите и отказва ролите, които не ѝ харесват. Всичко това във време, в което студиата почти изцяло контролират звездите си.
"Нестабилна и непрофесионална"
Същевременно Монро остава в плен на противоречията на своето време. Докато публиката се възхищава на нейната женственост и еротичното ѝ излъчване, медиите често я описват като нестабилна, проблемна или непрофесионална - понятия, които и до днес характеризират силните и смели жени, противопоставящи се на очакванията.
Личният ѝ живот също е един вид сцена. Браковете с бейзболната звезда Джо ДиМаджо и с драматурга Артър Милър са изцяло на вниманието на обществеността, точно както психичните ѝ кризи и зависимостта ѝ от медикаменти.
Когато през 1962 година Монро умира само на 36 години, веднага започват да се раждат митове. И до днес за нейната смърт съществуват конспиративни теории, от които най-устойчивата е, че е била накарана да замълчи заради контактите си със семейство Кенеди. Никакви доказателства за това обаче няма.
#MeToo променя погледа към Монро
През последните години дебатът #MeToo и дискусиите за злоупотреба с власт в Холивуд допринесоха за новия прочит на нейната личност. Днес мнозина осъзнават колко много е страдала под натиска на системата, която едновременно идеализира и контролира жените.
Биографичният филм "Блондинка" от 2022 година акцентира именно върху това - той показва Мерилин Монро най-вече като ранима и травмирана жена. Но докато за някои критици филмът е безмилостно разчистване на сметки с холивудския образ на жената, други го упрекват, че отново свежда Монро до мъченица и жертва.
На Мерилин Монро отрано ѝ се налага да плаща за популярността си. Харесват я много, но рядко я уважават. Тя е известна, но уязвима. Интелигентна и образована, но сведена до ролята на постоянно достъпния секссимвол.
Вероятно именно в това се състои нейното феминистко наследство: още през 1950-те години Мерилин Монро показва колко сложно може да бъде самоопределението на жената в свят, който едновременно възхвалява и контролира жените. Фактът, че сто години след нейното раждане образът ѝ все още е световноизвестен показва силата на влиянието ѝ върху съвременната попкултура.
***
Вижте и това: