Известната американска журналистка Дороти Томпсън, работила в Германия през 1930-те години, успява да се договори за интервю с Адолф Хитлер през декември 1931 година - още преди идването на националсоциалистите на власт. Срещата се провежда в най-луксозния берлински хотел "Кайзерхоф". Позволени са само три въпроса, съгласувани предварително с канцеларията на Хитлер.

Впоследствие Дороти Томпсън издава книга, в която описва срещата (издадена е на английски през 1932, а сега вече я има и на немски). Впечатленията на Дороти Томпсън се оказват до голяма степен пророчески - тя изключително точно описва опасността от Хитлер и нацистката идеология, наричайки го "гениален пропагандист".

Когато националсоциалистите идват на власт през 1933 година, американската журналистка е прогонена от Германия. Но министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс внимателно следи нейното творчество и пише за нея в дневника си следното: "Срамно и възмутително е, че такива глупави женски създания, които вместо мозък имат слама, имат правото да говорят оскърбително срещу такава историческа величина като фюрера".

"Впечатляващ и далновиден анализ за възхода на Хитлер"

С оценки като тази германската преса посреща възторжено появата на немски на книгата, в която стилистически се преплитат репортажът и очеркът, портретът и психограмата. Авторката анализира поведението на Хитлер, реториката и психологията на неговите последователи. "Дороти Томпсън разработва теорията на популизма, която е много актуална и днес", посочва нейният издател Оливер Лубрих, професор по съвременна германска литература и сравнителни изследвания в Берлинския университет. "Тя описва ситуацията, в която демокрациите търпят провал, а изборите могат да доведат до диктатура. Тя размишлява и над въпроса при какви условия това, което е наблюдавала в Германия, би било възможно в САЩ."

Малък човек с големи амбиции

"Когато влязох в стаята на Хитлер, бях сигурна, че срещам бъдещия диктатор на Германия. Но само за 50 секунди се убедих, че това не е така - толкова време ми беше нужно да оценя поразителната незначителност на този човек, който държеше света в напрежение" - това е началото на книгата.

Цели 7 години журналистката се опитва да стигне до Хитлер, но старателно избягва срещите с чуждестранни журналисти - особено с американски. Ситуацията се променя, след като Хитлер усеща своята сила - до този извод стига Дороти Томпсън. "Хитлер иска властта...сега е готов да се обърне към света. И затова се съгласи да ми даде интервю", пише тя.

Цяла година преди Хитлер да стане райхсканцлер Томпсън е убедена, че нацистите ще успеят да дойдат на власт в близките месеци. При това не само тя мисли така. "Ако дойдете на власт, а аз мисля, че това ще стане, какво ще направите за работническата класа на Германия" - така звучи първият ѝ въпрос към Хитлер. След това: "Ако дойдете на власт, ще отмените ли действието на конституцията на Германската република?". Освен това Томпсън предполага, че ако Хитлер дойде на власт, ще се стигне до нова конфронтация с Париж, във връзка с което пита "Какво ще направите за международното разоръжаване и как ще общувате с Франция?".

Хитлер не отговаря на първия въпрос, поради което Томпсън го задава втори път. Но така и не дочаква пълноценен отговор. Хитлер казва, че не смята да разкрива подробности от своята програма пред враговете, за да могат да я откраднат.

"Той е безформен, почти безличен човек, чието изражение на лицето напомня карикатура. Човек, чието телосложение прави такова впечатление, като че ли се състои от хрущяли без кости. Той е незначителен и многословен, неуравновесен и неуверен в себе си. Той е олицотворение на малкия човек" - така Дороти Томпсън описва Хитлер. Издателят ѝ Лубрих отбелязва, че журналистката е описала демагога като нелеп в опита си да раздуе собствената си значимост, което обаче не пречи той да бъде възприеман като голяма заплаха. "Само очите му са особени - тъмносиви и изпъкнали, с поразителен блясък, който често се среща при гениите, алкохолиците и истеричните хора", пише Дороти Томпсън. "Лицето му е лице на актьор...Той е изключително превзет. Готова съм да се обзаложа, че си вири кутрето, когато пие чай."

Първата дама на американската журналистика

Дороти Томпсън е родена през 1893 година в Ланкастър, щата Ню Йорк, в семейство на методистки пастор и домакиня. Майка ѝ умира, когато тя е на осем години. Благодарение на баща си Дороти получава възможността да учи безплатно, затова на 15 години постъпва в колеж в Чикаго, след което завършва Сиракузкия университет. На 26 години заминава за Европа и става първата жена кореспондентка на големи американски вестници - първо във Виена, после и в Берлин.

След като е изгонена от нацистка Германия през 1934 година Томпсън става известна анализаторка и радиоводеща в Съединените щати, в тестовете си редовно предупреждава за опасността от нацисткия режим. Американката помага за прехвърлянето в САЩ на германските писатели-антифашисти като Томас Ман, който подкрепя с пари и жилище.

През 1939 година списание "Тайм" излиза със снимка на Дороти Томпсън на корицата си и я обявява за най-влиятелната жена в Съединените щати наред с първата дама Елинор Рузвелт. Дороти Томпсън се е женила три пъти, включително за Синклер Луис - първия американец, носител на Нобелова награда за литература. Умира през януари 1961 година в Лисабон.