"Насилието в мола". Така е озаглавена публичната група във Фейсбук, която Ирина Иванова създава след тормоза, на който става свидетел на 17-и ноември. Три непълнолетни момичета биват заобиколени за секунди от непознати за тях момчета "в черни анцузи и с брутални физиономии". Възможни намерения - обир или сексуално посегателство. Наблюдавайки шокиращата сцена, Ирина и съпругът ѝ веднага се намесват и предотвратяват ескалацията.

Проблемът в моловете е систематичен

Два дни по-късно Иванова разказва за случката в профила си във Фейсбук. "Просто исках да споделя с личния ми приятелски кръг нещо, което е много тревожно и родителите трябва да знаят. Поне аз до този момент смятах, че молът е едно сравнително безопасно място, макар и децата ми от години да не искат да ходят там, твърдейки обратното. Аз намирах това за силно преувеличено и не ми се вярваше, докато не го видях с очите си", разказва пред ДВ Иванова.

Постът на Ирина обаче бива споделен за отрицателно време хиляди пъти, а самата тя получава съобщения от непознати, които разказват подобни истории - голяма част от тях не са завършили с щастлив край. Оказва се, че проблемът с насилието от страна на групи младежи в столични търговски центрове е системен. Мълчанието на пострадалите - повсеместно. Подадените сигнали - малко на брой. Именно така се ражда публичната група във Фейсбук. "Това, което направих, спонтанно беше припознато и подозирам, че вече натрупванията в обществото са много големи на тази тема", казва Ирина.

За седмица към групата се присъединяват почти 3 хиляди членове, а в нея са споделени стотици лични истории на потърпевши - родители, деца, служители в мола и други посетители. Иванова си обяснява досегашното мълчание по темата не само със страха на родителите, чиито деца са били насилени по един или друг начин, но и с липсващото доверие в институциите и способността им да разрешават справедливо подобни казуси.

В момента се надига вълна от възмущения заради липсата на реакция в такива ситуации както от страна на търговските центрове, така и от органите на реда. Но покрай това и заклеймяването на подобни групи младежи като "неспасяеми престъпници", не се задава един много ключов въпрос: Какви са всъщност причините за подобни прояви на агресия?

Най-честите причини са в семейството

"Знаем общоприетата от специалистите максима, че насилието поражда насилие. Бих могла да доуточня, че децата, които проявяват различни форми на агресивно поведение, тормоз спрямо другите, най-вероятно са преживели дълбоки травми", казва за ДВ Звездица Пенева-Ковачева, изпълнителен директор на Института по социални дейности и практики (ИСДП). Тя добавя, че травматичните преживявания не се ограничават до психическо и физическо насилие, а могат да бъдат и в резултат на неглижиране и неприемане от страна на семейството и други близки хора, мъка, причинена от загуба на родител.

За експерта по социални въпроси наличието на причини, довели до агресия и насилие у деца и младежи, не оправдава тяхното поведение. "Трябва да поемат отговорност, но тази отговорност не е толкова свързана с някакви форми на наказание, а по-скоро с това те да осъзнаят какво са причинили, кого са ощетили и какви последствия имат техните действия", допълва тя.

Ковачева обяснява, че екипът на ИСДП работи както превантивно с деца и младежи, за които се смята, че могат да развият "високо рисково поведение", така и с такива, които вече са в конфликт със закона в следствие на извършено престъпление. "От една страна, изпълняваме част от пробационните мерки. От друга, работим с младежите по различни теми, свързани с намаляване на гнева, повече самокритичност, повече самоконтрол, умения за общуване, мотивация", пояснява експертът.

В работата на социалните работници с деца насилници, допълва Ковачева, играе ключова роля т.нар. resilience подход - т.е. създаването на устойчивост. "Помагаме на детето да види своите силни страни, да стъпи на тях, така че да продължи напред, независимо какво е преживял", допълва експертката.

"Въпросът е дали сме прехвърлили някаква граница"

"Този тип преднамерена агресия, заучена агресия, не се дължи винаги на лош социален статус, на бедност или на някакъв вид непривилегированост. Лесно е това обяснение: бедни деца от разбити семейства, които намират утеха в хулиганството", казва журналистът и политолог Явор Сидеров. В насилническата субкултура, към която спадат някои младежи, той вижда тревожни прояви на аномия - отчуждаване от обществото и нормите в него. "Проблемът е свързан с обществения разпад - загуба на разбиране за каквато и да е свързаност с някакви правила и някакъв ред."

Според Сидеров ключов е въпросът за това какво е съотношението на подобни групи в обществото спрямо останалата част от него: "Такива хора, такива младежи има навсякъде и по всяко време. Въпросът е дали сме прехвърлили някаква критична граница, отвъд която това вече се превръща в заплаха".

Ключово е доколко останалата част от обществото реагира на подобни прояви, за да не бъде премината тази граница. Нетолерирането на насилието е колективна отговорност, убедени са експерти и потърпевши.