Кьопеник е квартал на Берлин от повече от сто години. Но всичко в него и до днес сочи, че това е един особен свят със свой колорит и свои герои. Наименованието „Hauptmann von Köpenick" („Капитанът от Кьопеник“) се среща върху улични табели, сувенири и туристически брошури. Има училище и барове, наречени на него, а пред кметството бронзовата фигура на „капитана“ – нисък мъж с мустаци във военна униформа, издигната от скулптора Спартак Бабаян през 1996 г. – посреща туристите. През лятото се организират възстановки с исторически униформи, а местният театър поставя сцени от прочутата история, която тази година навършва 120 години.

"Капитанът и до днес съществува като символ на Кьопеник и като легенда", казва германският актьор Макс Хоп, израснал в този квартал. „Чух тази история още като дете, тя не беше част от учебната програма – просто всички я знаят.“

Но кой е бил този човек? И защо се е превърнал в символ на квартала?

Един прочут обир

На 16 октомври 1906 г. обущарат Фридрих Вилхелм Фогт купил от антиквар в Берлин стара униформа на пруски капитан. След това я облякъл и излязъл на улицата, където спрял няколко войници, които се връщали обратно в казармите и им заповядал да тръгнат с него. Те без колебание се подчинили на мъжа в офицерска униформа.

С импровизирания отряд Фогт се отправил към Кьопеник. В кметството той заповядал да арестуват кмета и ковчежника, поставил стража отпред и поискал да му предадат градската хазна. След това Фогт наредил на войниците да занесат чувалите с около 4000 марки до гарата и спокойно си тръгнал с парите.

Колко "тежи" една пруска униформа

"Капитанът" не срещнал никаква съпротива: никой не му поискал документи и не се усъмнил в правомощията му. Заради военната униформа всички се подчинявали на Фогт, без изобщо да се замислят.

Тази история е разказана подробно в музея на кметството в Кьопеник, посветен на прочутия обир. В началото на 20 век Берлин е столица на империя, в която военните са на почит, а кариерата, общественият статут и уважението се предопределят от армейската униформа.

Неслучайно в пиесата на германския писател Карл Цукмайер, която по-късно превръща тази история в национален мит, един от героите възкликва, че „човекът започва от лейтенант нагоре“. Друг персонаж в пиесата пък казва, че „един човек се възприема според това как изглежда".

Кой е "Капитанът от Кьопеник"

В биографията на обущаря Вилхелм Фогт, т.е. на „Капитанът от Кьопеник“, обаче няма нищо героично. Посетителите в музея на кметството научават, че това е бил човек с множество присъди – основно за кражби. За първи път той попада зад решетките още като тийнейджър, след това получава 12 години затвор за фалшифициране на пощенски документи, а по-късно излежава 15 години за въоръжен грабеж.

Фогт излиза от затвора през 1906 г., когато вече е на близо 60 години, даже си намира работа, но понеже е смятан за „неблагонадежден", му е наредено да напусне града. Обирът на кметството в Кьопеник е следващият му провал – два дни по-късно го залавят с всичките пари.

Историята за дръзкото престъпление бързо се разчула: всички вестници писали за него, а анекдотът за преоблечения мошеник и измамените чиновници се предавал от уста на уста. Хората се надсмивали над изпълнителните войници, над кмета на Кьопеник и най-вече над самите себе си – осъзнавайки присъщата на германците склонност към ред, послушание и почит към униформата.

"Ето това означава дисциплина"

Но Фогт не излежава цялата си присъда – помилван е от Кайзер Вилхелм II, който, както твърдят историците, много се смял на тази история и дори бил казал следното: „Ето това означава дисциплина. Нито една друга нация в света не може да се сравнява с нас!“.

Така Вилхелм Фогт се превърнал в знаменитост и до края на живота си събирал публика, пред която разказвал историята за своята гениална измама. На надгробната му плоча е написано: „Капитанът от Кьопеник“.

Драматург разказва историята като притча за "малкия човек"

През 1930 г. Карл Цукмайер създава пиесата си „Капитанът от Кьопеник – една германска приказка“, но видоизменя историята, като я превръща в притча за „малкия човек“ и неговата борба с държавната машина. Според сюжета на пиесата Фогт излиза от затвора и възнамерява да започне честен живот, но попада в омагьосания кръг на бюрокрацията: като бивш затворник не му издават паспорт, докато не си намери работа, а без паспорт не го приемат на работа. Затова героят от пиесата възкликва: "Аз искам само парче хартия, но то явно е по-ценно от самия човек". Така от анекдота за измамника възниква историята за човека, оставащ невидим за системата.

Героят от пиесата на драматурга Цукмайер губи чувството си за принадлежност към страната и с горчивина пита: „Къде всъщност е моята родина? В полицейското управление? Или в този документ?“. Накрая той сам се предава на властите и връща всички откраднати пари с една единствена молба - да му издадат паспорт. Пред съда той моли да му облекат същата униформа, благодарение на която е осъществил измамата. А в последната сцена от пиесата дълго се вглежда в огледалото и казва само една дума: „Невероятно!“ - това е неговото прозрение за страшната власт, която хората понякога са склонни да придават на една униформа.