В Германия 67 процента от мъжете и 53 процента от жените са с наднормено тегло. Една четвърт от възрастните страда от затлъстяване, а и при децата и младежите данните са тревожни: 5,9 на сто от тях са засегнати от проблема.

България пък е сред страните с най-високи нива на затлъстяване при децата в Европа - почти една трета са с наднормено тегло, сочат данните на УНИЦЕФ. Сходен е и процентът при възрастните, който според някои експерти достига 40 на сто.

Много от засегнатите набързо биват определяни като недисциплинирани или хора без достатъчно воля - клеймо, което често им пречи да потърсят помощ. А проблемът е сериозен - по света от затлъстяване страдат над 800 милиона души.

Високото наднормено тегло увеличава риска от инфекции

При хората с високо наднормено тегло има много по-висок риск от тежки инфекциозни заболявания, които могат да доведат дори до смърт. Това сочи анализ на здравните данни на над 540 000 пациенти от Великобритания и Финландия, цитиран от АРД.

От анализа става ясно, че докато лекото наднормено тегло почти не оказва влияние, то при по-тежко засегнатите от затлъстяване хора рискът е три пъти по-висок, отколкото при тези с нормално тегло.

Още по време на пандемията бе установено, че хората с наднормено тегло по-често прекарват заболяването тежко, по-често им се налага да отидат в болница, а и смъртните случаи при тях са повече. До момента не беше известно дали това важи и за други инфекциозни заболявания.

За да бъде намален рискът са необходими мерки, които да предотвратят наднорменото тегло и да осигурят здравословен живот на засегнатите, изтъкват учените. Премиерът на германската провинция Шлезвиг-Холщайн Даниел Гюнтер например планира национална инициатива за въвеждане на данък върху захарта. Германското дружество за обща медицина я приветства и заяви: „Крайно време е Германия да навакса в сферата на поведенческата превенция".

Как захарта препрограмира мозъка и влияе на храненето

Ендокриноложката Рут Хансен обяснява пред АРД защо проблемното наднормено тегло се лекува толкова трудно: „Направихме проучване, за да установим какво се случва в мозъка, когато всеки ден приемаме храни с много мазнини и захар". Резултатът: само след осем седмици с ежедневно приемане на кисело мляко с намалено съдържание на захар и мазнини системата на „възнаграждения", получавани от мозъка, се променя осезаемо. Защото обичайно хората предпочитат висококалоричните нездравословни храни.

Особено критична е ролята на инсулина, подчертава германската обществена медия. Хормонът регулира не само равнището на кръвната захар, но и отпраща ключови сигнали към мозъка - той контролира чувството за глад и ситост и влияе върху начина, по който приемаме „възнагражденията".

Проучване на университета в Тюбинген показва колко бързо може да излезе от релсите този механизъм. Само няколко дни с по-мазни храни могат сериозно да разрушат чувствителността към инсулина в мозъка. „Когато инсулинът вече не може да влияе правилно на мозъка, тялото губи способността си да съобразява храненето с действителните потребности", посочва Хансен, цитирана от АРД.

В този случай, както установяват учените от Тюбинген, в мозъка се стига до т.нар. инсулинова резистентност, която се запазва дотогава, докато съответните хора не се завърнат към нормалното си хранене. Тази „памет" на мозъка обяснява защо на засегнатите им е толкова трудно да променят утвърдилите се веднъж хранителни привички: мозъкът продължава да сигнализира за глад или апетит, макар тялото да е поело вече достатъчно енергия.

Т.е. затлъстяването е мозъчно заболяване, обобщава Хансен. „Начинът на хранене се направлява чрез мозъка."

Защо диетите често се провалят

За честия провал на диетите има типични схеми: през деня мнозина успяват да внимават при хранене, но вечерта всичко излиза от контрол, посочва Хансен пред германската обществена медия. Причината е в определени нервни клетки, които се активизират вечер. Натискът за получаване на „възнаграждение" расте във времето за почивка.

Затова се препоръчва изобщо да не се държат вкъщи чипс, шоколади и т.н. Преработените храни с комбинацията от мазнини и захар пораждат силни сигнали за „възнаграждение", които стигат от храносмилателния тракт до мозъка. „Затова и нездравословните храни са ни толкова вкусни", казва Хансен.

Надежди в последно време се възлагат предимно на т.нар. инжекции за отслабване. „Те се отразяват и на мозъка и насочват към него чувството за ситост. Човек изпитва по-малко глад, има по-малко апетит и така набелязаните намерения може и да се реализират."

От статистиката обаче става ясно, че след различните терапии едва около 20 процента от хората успяват да задържат по-ниското си тегло трайно. Намаляването на теглото в дългосрочен план изисква индивидуални стратегии, мотивация и балансирано хранене, обобщава АРД.

Още по темата - в това видео от нашия архив: