България - от златните технологиите до ада на колцентровете: под това драматично заглавие журналистическата платформа Voxeurop публикува обширен анализ за България. 

Както повечето държави в Източна Европа, и в България икономиката се трансформира след промените през 1989 година, отбелязва авторът Уго дос Сантос. Индустрията отстъпи място на сектора на услугите, който към 2022 година отговаря за 57,66% от БВП, четем още в текста. В него редом до туризма, все повече хора са заети и в IT сферата. 

Над 100 000 българи работят за подизпълнители

В текста се разказва за новия столичен кмет Васил Терзиев, чийто избор е дал допълнителен попътен вятър на IT бранша. В България е особено виден контрастът между модерния технологичен сектор и тромавата администрация, констатира авторът. Но в София това далеч не е единственият контраст: в някои квартали по улиците се движат електрически автомобили на Тесла, докато къщите, покрай които минават, още се отопляват на дърва. В България са създадени и изключително успешни стартъп компании като Payhawk, а "София тех парк" има потенциала да създаде до 15 000 работни места.

Според данни на бизнес асоциацията AIBEST от 2023 година над 104 000 души в България са заети на пълно работно време в компании, които работят като подизпълнители. Някои от тях отговарят на имейли и оплаквания, други модерират съдържание в социалните мрежи. По данни на Националния статистически институт близо 12 000 работят само в колцентрове, четем още в статията на Voxeurop. 

Четири основни групи са заети в колцентрове

Изследване на антроположките Цветелина Христова и Кристина Корконцелу разделя служителите на компаниите в този сектор в четири групи - млади висшисти, служители, които са в процес на смяна на професията, емигранти, които са се завърнали в България, и чужденци. 

Първата група се рекрутира още по време на следването, втората е резултат от недостатъците на българския публичен сектор, предизвикани от "приватизацията и широкоразпространената корупция". Компании като TELUS рекрутират българи в чужбина и дори предлагат премии на тези, които решат да се завърнат и да работят за тях. По отношение на чужденците сериозна група от тях са млади и недобре образовани европейци, които в голямата си част идват от по-ниски социални слоеве. Със заплатите си в България те придобиват по-добра покупателна способност, отбелязва Христова. 

Заплащането е спорна тема. Служителите, чийто майчин език не е български, получават повече. В същото време не всички езици се заплащат по равно. Английският и българският са най-зле платени, а тези, които използват на работата си скандинавски език, получават повече, четем още в обширната публикация. 

Държава без ефективни синдикати

Синдикатите в страната не са представени в тези компании и не разполагат с информация за условията, в които работят служителите им. Пред ДВ служители в колцентрове разказват, че дългите нощни смени и изтощителните условия са част от работното им ежедневие. Заплащането обаче в повечето случаи е над средното за страната, затова мнозина избират да останат в подобни компании. Сред тях са и представители на малцинствени групи, включително от Близкия изток, които не намират друг начин за препитание в България.

Много от работещите в сферата освен това са скептични към синдикатите, тъй като смятат, че те са твърде обвързани с режима и с Българската социалистическа партия, наследник на Българската комунистическа партия, отбелязва Уго дос Сантос в Voxeurop. Работещите в този сектор критикуват не само политизирането на синдикатите, но и възможната им експлоатация. "Всичко това само подчертава липсата на институция, която да защитава работниците както колективно, така и индивидуално", обобщава авторът на статията. 

За да се борят с механизмите в този сектор, някои чужденци прибягват до индивидуална съпротива, която на моменти е комична, четем още в текста. Те например често си взимат отпуск по болест или пък сменят работните си места. Тъй като подобни кадри се търсят много - особено в София, Пловдив и Варна - намирането на ново работно място често отнема само няколко дни. Част от тях заобикалят изискванията на мениджмънта - например като симулират работа или манипулират работно време, четем още във Voxeurop. 

Изкуственият интелект и инфлацията убиват този бранш

Бавното, но сигурно отпадане на тези компании обаче изглежда неизбежно, тъй като заплатите в България се доближават до европейските стандарти, а изкуственият интелект се превръща в сериозен конкурент на хората, които се занимават с "глупости", както антропологът Дейвид Гребер нарича тази дейност в своя книга. Поради инфлацията нивото на заплатите в сектора вече не е толкова високо.

В недалечно бъдеще за България ще бъде трудно да се справи с последиците от тази ситуация, в която част от работната сила е заета на работни места, които не изискват особена квалификация, с дейности, които нямат полза за гражданите, прогнозира авторът. 

***
Вижте и това видео от нашия архив: