Почти всички жители на Европа живеят в силно замърсени градове, в които средногодишното ниво на фини прахови частици във въздуха е по-високо от максимално допустимите стойности, препоръчани от Световната здравна организация (СЗО). Това означава, че почти всеки жител на Стария континент диша въздух, който е опасен за здравето и дори смъртоносен.

Данни от България

На 7 септември 2023 г. сутринта пет от общо шестте станции в София, които подават данни към сайта airindex.eea.europa.eu на Европейската агенция за околната среда, показват задоволително качество на въздуха.

Швейцарската компания IQAir, която произвежда устройства, пречистващи въздуха, посочва в доклад за 2022 г. за качеството на въздуха в България, че нивата на фините прахови частици превишават средно 3,7 пъти нормата на СЗО. Граничната стойност е от 5 микрограма на кубичен метър въздух. За миналата година страната ни е била на 55-то място по замърсен въздух в света, като най-мръсният български град е бил София.

Замърсяването на въздуха увеличава риска от респираторни и сърдечно-съдови заболявания и намалява очакваната продължителност на живота.

Колко сериозно е замърсяването на въздуха в Европа?

В партньорство с Европейската мрежа за журналистика Дойче Веле анализира сателитни данни от Системата за мониторинг на атмосферата на програма „Коперник“ (CAMS). От тях става ясно, че през 2022 г. почти всички жители на Европа - 98% - са обитавали райони, в които концентрацията на фини прахови частици е била над граничните стойности, определени от СЗО. Нивата на замърсяване се различават в различните региони на Европа. Анализът показва, че най-замърсените региони в Европа достигат средни годишни концентрации на фини прахови частици от около 25 микрограма на кубичен метър.

Какво представляват фините прахови частици?

Фините прахови частици представляват комбинация от много малки твърди или течни частици от различни материали или замърсители. Последните са невидими с просто око. Диаметърът им е по-малък от 2,5 микрометра. Въпреки че съществуват много други замърсители, влияещи на човешкото здраве, обичайно се обръща внимание именно на този вид частици. Причината е наличието на научни доказателства за негативното им въздействие върху здравето.

Европа и останалият свят - какво показва сравнението?

Като цяло качеството на въздуха в Европа е по-добро, отколкото в други региони на света. В северните индийски градове Ню Делхи, Вар анаси и Агра средните стойности на праховите частици могат да стигнат и до 100 микрограма на кубичен метър. Данните за Европа показват нива на замърсяване до 25 микрограма на кубичен метър. Но дори и сравнително по-ниските нива на замърсяване, които се срещат в Европа, могат да окажат значително вредно влияние върху здравето на хората.

Какви граници на замърсяването предлага Брюксел?

Новите правила за качеството на въздуха в Европа ще позволят средногодишна концентрация от 10 микрограма на кубичен метър въздух. Комисията по околна среда на Европейския парламент предложи по-строгата препоръка на СЗО за 5 микрограма. Но дори и 10 микрограма биха представлявали значително по-стриктно правило от настоящите стандарти, позволяващи годишна концентрация на фини прахови частици от 20 микрограма на кубичен метър. Това е четири пъти по-високо от препоръчаната граница от СЗО.

Агенциите за опазване на околната среда съобщават, че хиляди хора всяка година умират преждевременно заради заболявания, свързани със замърсяване на въздуха. Проучване, публикувано в научното списание "Лансет", използващо данни за замърсяването през 2015 г., изчислява, че около 10 % от смъртните случаи в градовете като Милано могат да бъдат предотвратени, ако средната концентрация на фини прахови частици се понижи с около 10 микрограма на кубичен метър.

А ако големите европейски градове успеят да достигнат целта на СЗО за 5 микрограма на кубичен метър, заключението на изследователите е, че всяка година ще има 100 000 смъртни случая по-малко.

Полша се освобождава от печките на въглища

В Полша вече се преследват стратегии , които водят до подобрение на чистотата на въздуха. В някои части на страната нивата на замърсяване са сред най-високите в Европа. Но те последователно намаляват от 2018 г. насам. Подобренията настъпиха, след като полските власти стартираха план за модернизация на отоплителните системи в частните домове. Процесът продължава вече 10 години. Пьотр Сиержией от екологичната организация "Полиш смог алърт" обяснява, че близо 800 000 печки на твърдо гориво са били заменени. В района на Краков, където през 2019 г. беше забранено отоплението с въглища и дърва, почти всички стари уреди са подменени.

*****

Вижте и това видео на ДВ: