В ранните часове на 24 март 1976 г. военните, водени от генерал Хорхе Рафаел Видела, арестуват президентката Исабел Перон и поемат контрола над Аржентина. Управлението на Перон от 1974 до 1976 г. е белязано от галопираща инфлация, стачки, политическо насилие и вътрешнопартийни битки.

На фона на терористични атентати и работнически стачки режимът на Видела предприема кампания на брутален държавен тероризъм, известна като "мръсната война": политически опоненти, студенти, интелектуалци, журналисти и адвокати са систематично преследвани, а мощното работническо движение става мишена на хунтата, стремяща се да наложи своята дяснорадикална и антикомунистическа програма.

От 1976 до 1983 г. около 30 000 души изчезват безследно. Повечето от тях са отведени в тайни лагери - без съдебен процес, където са измъчвани и избивани.  

Близките на жертвите още търсят справедливост

"Изчезналите" ("desaparecidos" на испански) са погребани на тайни места в немаркирани масови гробове или са хвърляни от самолети - в река Ла Плата или във водите на Атлантическия океан - по време на т.нар. полети на смъртта.

Най-малко 500 новородени бебета са били откраднати от затворници и дадени за отглеждане на семейства на военни, като някои от тях и до днес не знаят истинската си самоличност.

Петдесет години след преврата аржентинците все още се сблъскват с престъпленията на военната диктатура, а много от жертвите и техните близки все още се борят за справедливост.

През 1985 г. високопоставени членове на режима бяха съдени по време на"процеса срещу хунтите", а самият генерал Видела получи доживотна присъда. Но щедри разпоредби за амнистия, приети след падането на режима, както и общото помилване от 1989 г. затрудняват съдебното преследване на поддръжниците на хунтата.

Участвал ли е и едрият бизнес в престъпленията? 

Диктатурата в Аржентина често е наричана "гражданско-военна" заради ключовата роля на бизнес елитите и транснационалните корпорации по време на хунтата. Срещу тях се водят съдебни процеси, но делата се влачат с години и често приключват без осъдителни присъди, казва за ДВ Габриел Перейра от Националния съвет за научни и технически изследвания CONICET.

Перейра води кампания за осветляване на съучастието на корпорациите в нарушенията на човешките права по време на диктатурата. По думите му някои съдии не са склонни да подведат под отговорност свещеници, други цивилни лица или икономически субекти, тъй като "не искат да отворят кутията и да видят кой друг е бил част от държавната машина".

Перейра е един от адвокатите по делото за захарната фабрика "Ла Фронтерита", съдена включително за престъпления срещу човечеството. Има доказателства, че ръководството на компанията е предоставяло на военните информация за работници, които след това са били преследвани, изтезавани или направо ликвидирани. 

Берлинският адвокат и генерален секретар на Европейския център за конституционни и човешки права (ECCHR) Волфганг Калек от 27 години представлява жертвите на режима. Едно от най-известните дела, по които е работил, засяга германския автомобилен производител "Мерцедес-Бенц". Той представлява роднините на синдикалисти, изчезнали от завода на компанията в Буенос Айрес през 1976 и 1977 г. Смята се, че мениджърите на завода са предоставили на военните имената и адресите на най-малко 14 синдикални активисти, всички от които са изчезнали безследно.

"Все още не сме постигнали справедливост, но успяхме да не позволим историята да бъде забравена. За нея се говори, снимат се филми, пишат се книги. Историята не е забравена и няма да изчезне", казва Калек пред ДВ.

На запитване, изпратено от ДВ до "Мерцедес-Бенц",  от компанията посочват, че са наели експерт по международно право да разследва случая отпреди повече от 20 години. "Независимата разследваща комисия не е намерила никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че служители на "Мерцедес-Бенц" в Аржентина, изчезнали по време на военната диктатура, са били отвлечени и убити от силите за сигурност по инициатива на компанията", се посочва в отговора. Затова в "Мерцедес-Бенц" смятат за неоснователни обвиненията.

Милей омаловажава жертвите

Краят на военната диктатура в Аржентина настъпва през 1983 г. - след Фолкландската криза, а първите свободни избори след диктатурата се провеждат на 30 октомври 1983 година.

Днес обаче близките на жертвите и активистите, които се борят за повече внимание към историята, се срещат с друг проблем - Хавиер Милей. Още по време на кампанията през 2023 година настоящият президент на Аржентина обяви, че "не са били 30 000". 

През 2024 г. Милей поиска справедливост - не за жертвите на военната диктатура, а за жертвите на левите партизани преди преврата. Той съкрати държавните разходи за неправителствените организации и мемориални обекти, като в същото време ограничи възможността на хората да протестират.