Коя е най-старата история, разказана някога от човек? Учените смятат, че това е пещерна рисунка, открита на индонезийския остров Сулавеси. Тя изобразява фигури на хора и диво прасе, изрисувани върху стена на пещера с червени и черни пигменти.

Нов анализ, публикуван в специализираното списание "Nature", установява, че тази сцена на взаимодействие между хора и животни е на около 51 200 години, което я прави с десетки хиляди години по-стара от други скални рисунки като тези в пещерата Ласко във Франция.

"Ние, хората, се определяме като вид, който разказва истории. А тези рисунки са най-старото доказателство за това. Те показват, че авторите им са искали да предадат информация, а не просто да изрисуват статични изображения", казва Максим Обер, археолог от университета "Грифит" в Австралия и ръководител на научния екип, изследвал пещерната рисунка.

Най-старото наративно пещерно изкуство

Учените са използвали нов метод за изследване на отделните слоеве на изображения върху стените на варовикова пещера на остров Сулавеси. Хомо сапиенс (тоест, съвременните хора) са посещавали тази пещера в продължение на хиляди години - преди 27 000 до 44 000 години, оставяйки в нея своите истории, изрисувани върху стените. Изкуството е запазено под слой калциев карбонат, който се е образувал върху стените на пещерата в продължение на хиляди години. Така рисунките са били консервирани като насекомо в кехлибар.

С предишни техники за датиране на доскорошния рекордьор - ловна сцена в пещера в Индонезия, изследвана от същия екип - възрастта на въпросната рисунка е определена на 44 000 години. С новия метод, позволяващ по-точен анализ, междувременно е установено, че същото това изображение е всъщност с 4000 години по-старо - тоест, отпреди 48 000 години.

След това екипът изследва и недатираната досега рисунка, изобразяваща фигури на хора и диво прасе, за която учените знаят още от 2017 година. Резултатът: тази рисунка е на поне 51 200 години, което я прави най-старото познато досега изображение, разказващо човешка история.

Все пак това пещерно изкуство не е най-старото в света - рекордьор са скални рисунки, открити в пещера в Испания. Но тези в индонезийските пещери са много по-сложни, казва Джордж Наш, археолог от университета в Коимбра, Португалия.

"Пещерното изкуство в Испания представлява предимно отпечатъци от ръце, а това в Индонезия е много по-сложно и съдържа повече разкази. Въпросът е какво се е случило в Индонезия, щом по това време там вече са били в състояние да създават такова изкуство", казва експертът.

Времето преди 50 000 години се разглежда от археолозите като "златна точка" в човешката еволюция, защото тогава "по-смелите съвременни хора се придвижват на изток към Азия, Индонезия и Австралия", обяснява още археологът Джордж Наш. Други сложни изображения са открити и на близкия остров Борнео, което превръща региона в гореща точка на древното изкуство.

Съвременните техники за изучаване на пещерното изкуство, както и генетичният анализ на древни останки определят със забележителна точност движенията на съвременните хора по света. Наш смята, че благодарение на новите подходи учените ще открият още много "неща за движенията на хомо сапиенс по света и за отношенията ни с неандерталците". Според него е много вероятно междувидовите отношения да са повлияли на човешкото пещерно изкуство.

"Преди около 50 000 години неандерталците и мигриращите хомо сапиенс хора са се учили едни от други. Не знаем подробности, но един от резултатите би могъл да бъде именно това по-сложно изкуство", посочва експертът.

"Това ще промени изцяло разбирането ни за съвременните хора"

Според изследователите имаме основания да предположим, че в Индонезия хомо сапиенс е развил богата култура на разказване на истории - далеч назад в нашата еволюция.

"Обзалагам се, че един ден ще открием изкуство, по-старо от 60 000 години. И ако се случи, това ще промени изцяло разбирането ни за съвременните хора", казва археологът Джордж Наш.

***

Вижте и това видео от архива ни: