Първият тур на определяните за исторически предсрочни парламентарни избори във Франция приключи. Избирателната активност бе значително по-голяма, отколкото преди две години, и надхвърли 60 процента още към 17 ч. Според BBC това е най-високият интерес към избори във Франция от десетилетия.

Надеждите на президента Еманюел Макрон, който преди по-малко от месец разпусна Националното събрание и свика избори, бяха по този начин да увеличи относителното си мнозинство в парламента - след успеха на десния "Национален сбор" на евроизборите. Допитванията обаче ни най-малко не подкрепиха очакванията на президента, че на националните избори ще се гласува по-различно, отколкото на европейските. Подреждането в предварителните проучвания бе известно и бе потвърдено от днешното гласуване - най-голяма подкрепа за десните популисти, които са взели 34 процента, второ място за новосформирания ляв алианс с 28-29 процента и едва трето място за лагера на Макрон с 21 на сто.

Решаващ ще е вторият тур

Както посочва обаче АРД, повечето мандати ще бъдат разпределени при втория тур на гласуването, който ще се състои след седмица. Избирателната система предвижда от всеки район в парламента да влезе само по един депутат - този, който е получил най-много гласове. По тези причини надеждни прогнози не могат да бъдат направени, но анализаторите предполагат, че десните националисти ще разполагат с най-голяма подкрепа в Националното събрание. Неясно остава дали те ще могат да разчитат на пълното мнозинство от 289 места.

Германската обществено-правна медия отбелязва и, че тези избори не влияят на президентския мандат, който е в сила до 2027-а година. Но ако "Националният сбор" се сдобие с абсолютно мнозинство в парламента, Макрон ще се окаже принуден да назначи председателя на партията Жордан Бардела за премиер. Това би проправило пътя на бившата партийна лидерка Марин льо Пен към президентския пост през 2027.