Вие бяхте три пъти министър на културата - през 2023-та, през 2024-та и последно през 2026-та в правителството на Андрей Гюров. Имаше ли разлика в приоритетите, които следвахте?

Н. Тодоров:  Трите кабинета бяха коренно различни. В първия работих с чудесен  екип. Бях си поставил голяма задача - да се промени стандартът за финансиране на сценичните изкуства. Успяхме да решим този проблем в последната седмица от престоя ми в министерството.

Втория път беше малко по-трудно. Изборът на екип, който направих, не беше съвсем удачен. И трябваше да си платя цената за това. Когато хората в културата започнат да се атакуват едни други, това никога не води до нещо хубаво.

Третия път реших да поставя на масата най-голямата тема - че в сектора на културата всичко се решава само на парче: гасят се пожари, не се случва абсолютно нищо друго. Ясно е, че има проблеми с финансирането, но когато говорим само за финансиране, не си даваме сметка, че тези проблеми произтичат от друго - от липсата на идея какво искаме от културата, липсата на приоритети. Липсата на анализ къде се намираме и знание къде искаме да отидем.

Реших да събера всичко наведнъж и да го стоваря на масата. Това е работа, свършена от много хора - подредена, анализирана и обобщена. С което казваме: в момента сме тук. Бихме могли да се намираме някъде другаде. Ако тръгнем по друг път. Оставих този анализ в писмен вид на моя приемник. Постарах се да обединя проблемите във всички сфери на културата

Кой е общият знаменател освен липсата на пари?

Н. Тодоров: Основният проблем въобще не са парите, а липсата на визия. Толкова е елементарно. Парите, с които разполага секторът в момента не достигат, но могат да бъдат разпределени така, че постепенно да се тръгне в по-добра посока. Ние обаче не знаем къде искаме да отидем. А ако не знаеш къде искаш да отидеш, винаги отиваш на друго място. Това е положението с нашата култура.

Вие установихте, че през 2025 година Националният фонд "Култура" е върнал в държавния бюджет над пет милиона лева, въпреки че има неразплатени проекти на стойност около 500 000 лева. В контекста на постоянната липса на пари за култура това звучи като саботаж, в който един от последните публични скандали бе с финансирането на актьора Иво Аръков с няколкостотин хиляди евро в края на януари. Защо съществува такъв културен хаос?

Н. Тодоров:  Не мисля че е било саботаж. Не мога да си представя, че някой  би искал нарочно да срине точно Фонд "Култура". Той е лицето на Министерството на културата. Това е начинът, по който държавата се грижи за независимия сектор.

Проблемът с върнатите пари и неразплатените проекти се дължи на два  фактора. Първият е липсата на кадри към онзи момент във Фонд "Култура". Колкото и да говорим, че системата работи независимо от смяната на ръководствата, България е страна, в която ръководството винаги има значение. То може да мотивира и да демотивира хората, включително до степен те да напуснат. А когато няма хора, които да работят, може да имаме всякакви идеи, но те няма да се случат. Фондът беше обезкръвен. В рамките на една година се смениха трима директори. Има още една вероятна причина - скритата политика за задържане на дефицита на България под три процента.

Казвате обезкръвен, смяна на трима директори… Но Фонд "Култура" - "лицето на министерството” - генерира скандали не само от последната година. Защо?

Н. Тодоров: Както казах в началото, ако има визия, тези неща няма да се случват. А Фонд "Култура" работи абсолютно на принципа на случайността. Пускаме някакви програми, по които се кандидатства, правим някакви оценъчни комисии и избираме проекти от това, което се е явило. Нямаме идея какво искаме да финансираме. Ето пример: честваме 150 години от Априлското въстание. Не можеше ли миналата година да бъде обявен този приоритет и част от фокуса на проектите да бъде ориентиран към тази тема? А не два месеца преди самата годишнина да търсим какви събития можем да направим, които да вържем с Априлското въстание. По този начин се отваря работа и за целия независим сектор. И ще подскажа: след две години е 150 години от Освобождението на България.

Има ли механизъм да се търси сметка на тези, които са довели нещата дотам, че всички, които зависят от сектора, да търпят последствията на сбъркани решения?

Н. Тодоров:  Пуснах проверка във Фонд "Култура". Следващият министър ще трябва да се занимае с резултатите от нея.

Как ще коментирате това, че културните календари на Свиленград, Силистра и Свищов взети заедно са несъпоставими със случващото се в София?

Н. Тодоров:  В момента има пренасищане в големите градове, което убива и публиката. Аз самият понякога искам да отида на две събития, които са в един и същи ден от един и същи час. В същото време има градове в България, в които не се случва абсолютно нищо. И те не са виновни - нямат средства. А е просто -  след като има анализи кои са регионите с най-голямо неравенство в културата, защо да няма програми, които да подкрепят проекти специално в тези райони? Фонд "Култура" може да задава програми за осъществяване на проекти в райони, в които има недостиг на култура.

А мрежата на читалищата? Това не съществува никъде в света. Над 3000 читалища са пръснати из цяла България. Защо да няма програма на фонда за финансиране на проект, който да се осъществи в минимум десет читалища в места с население под 50 000? Възможностите са много, ако има визия. Надявам се новото ръководство да има времето и да настрои визията си, за да направи такива неща.

На Вас за какво не Ви стигна времето?

Н. Тодоров: Не ми стигна времето да подготвя още няколко проектозакона - за сценичните изкуства и за юридическото регистриране на съставите на БНР, защото въпреки своята десетилетна история те не съществуват в правния мир. Което води до невъзможност да кандидатстват по проекти, да разполагат с бюджети. Тези законопроекти връчих на следващия министър. Надеждата ми е той да ги прокара през МС и парламента.

За някои хора културата е мисия, за други само заплата. Едно от постоянните противопоставяния в сектора е елитарното срещу масовото изкуство. Тема, която не престава да се обсъжда зад кулисите.

Н. Тодоров: Елитарното изкуство ще бъде разбрано от 100 човека. Масовото изкуство ще донесе пари. Кое да изберем? Нито едното, нито другото. Истината е в баланса - най-трудното нещо на този свят.

Чалгата е вид култура, но не е вид изкуство. Ние не можем да спасим днешното общество. Но хората на днешния ден имат деца - можем да спасим тях. 50-годишният човек няма да си промени вкуса, но децата се влияят и можем да помогнем във формирането на техния вкус. Те ще теглят напред цялото общество. Да, това е същината на проблема: доматите се продават малко след като узреят. А периодът на зреене в културата отнема 20 години. Това прави културата толкова безинтересна за политиците - няма политик, който да работи за нещо, което ще се случи след 20 години. Затова културата няма финансиране.

Но културата връща пари. Световните примери са много. Защо не успявате да убедите в правотата си министъра на финансите?

Н. Тодоров: Тя и в България връща. Има официални изследвания в Пловдив и в София. Вложено едно евро връща три. В най-лошия вариант. В Германия връща 4,5. Къде е проблемът? Приходите от билетите за един концерт с много високоплатени изпълнители покриват разходите за тях. Министърът на финансите вижда само това. Той не вижда, че заради тези изпълнители пристигат хора от други градове, от други държави; че те са си платили транспорта, хотела, храната, целия престой. Всичко това е кумулативна стойност на един концерт, но ние отчитаме единствено приходите от билети. В Министерството на културата няма отдел, който да се занимава с това. Министерството на културата е структурирано неправилно, но аз в момента нямам право да говоря за това. Основните задачи от последните десетилетия са спасителни действия. Паднал покрив, протекла тръба - това са проблемите с които се борим. Никой няма времето и възможността да помисли какво да направим, за да бъдем някъде, и къде да бъдем след пет или десет години.

Какво правите, ако всеки един от културните сектори иска да е на различно място след десет години? Как се дирижира един оркестър само от солисти с огромно его? Как се съчетава субективното с обективното?

Н. Тодоров: Трябва да се намерят общите обективни критерии. В онази стратегическа рамка, която подготвих, съм задал няколко възможни индикатора за оценяване на неоценимото. Това, което самите хора на културата не можем да разберем, е, че няма как всичко изведнъж да се изправи на крака с наличния капацитет.

И отново стигаме до приоритетите, които са различни за симфониците, за театралите, за галеристите, за литераторите…

Н. Тодоров: За мен приоритетите са два. Единият е в какво ще възпитаме следващите поколения, другият е как ще ни вижда светът. Не знам кой от двата е по-важен - те вървят паралелно. Но ние все още робуваме на мислене отпреди 1989-а година - че всичко трябва да върви заедно, да бъде еднакво, да бъде равно. Това, което можем да правим заедно, е да страдаме заедно. И това правим.

Найден Тодоров е носител на много международни отличия и български награди. Той е диригент, директор на Софийската филхармония, мениджър в областта на културата.