Има думи и изрази, които се раждат по време на война и които завинаги остават свързани със своята епоха. "Геноцид" е синоним на масово изтребление, роден от пепелта на газовите камери през Втората световна война. "Съпътстващи жертви" е зловещ евфемизъм, появил се по време на операция "Пустинна буря". След фаталния вторник на 11 септември 2001 чухме, че това е "денят, който ни промени завинаги". А пандемията от Ковид-19 беше наречена експеримент, след който "светът вече никога няма да бъде същият". За всички непосредствено засегнати от покрусата на една принудителна, внезапна, брутална смърт, светът престава да съществува в обичайния порядък.

След погрома на 7 октомври за евреите и техните съюзници светът вече наистина никога няма да бъде същият.

Жестокото нападение на Хамас

На 7 октомври 2023 година Хамас нанесе изненадваща по своя мащаб атака срещу Израел, уби 1200 души и отведе повече от 200 заложници в Газа. Около 100 от тях са все още в ръцете на терористите. Така започна най-голямата катастрофа в еврейската държава след нейното основаване. Защото бе разбита надеждата, че това парче земя ще бъде безопасен дом за всички негови обитатели.

Илюзията, че онези, които векове наред са били преследвани по цялата земя, ще намерят именно тук своето убежище, рухна след като държавата закъсня да реагира и в продължение на 72 часа по нейната територия вилняха терористи.

Една година от тогава.

Как да мислим за 7 октомври, който отключи верижна реакция от агресия, доведе до десетки хиляди невинни жертви, предизвика локални и международни сътресения, чиито трусове продължават с безпрецедентна амплитуда и в момента? Как отеква тази драма в Европа, на Балканите, в Америка?  

Много са интерпретациите на онова, което се случи.

Може би най-катастрофалното следствие беше целенасоченото взривяване на опитите за нормализиране на отношенията на Израел с арабския свят, което се подготвяше с участието на Саудитска Арабия. Това щеше да е огромен успех в подстъпите за постигане на стабилност в региона на Близкия Изток. Именно тези опити бяха тенденциозно бойкотирани на 7 октомври. Защото Иран, който подкрепя терористите от Хамас, не приема идеята за съществуване на еврейска държава. Хипотезата за възможен мир беше торпилирана. Засега.

Войната в Газа е изпълнена с мъка

Войната между Израел и Хамас в Газа предизвика регионални битки с Иран и неговите поддръжници, включително Хизбула в Ливан.

Войната в Газа е изпълнена с мъка: продължава покъртителната криза със заложниците, хиляди са мъртвите и разселени палестинци, загинали са много израелски войници, а мирните жители, евакуирани от домовете им в северен Израел, изобщо не знаят дали някога ще се върнат там. Хората са тревожни, объркани, гневни. Скръбта не може да бъде преработена. Разбита е вярата в някакъв възможен просперитет.

Войната провокира протести както в Израел, така и в редица държави по света. Сблъсъкът на две паралелни интерпретации постави едни срещу други цели общности, отделни личности, дългогодишни приятели, колеги, съседи. В пределните ситуации на живота стана невъзможно споделянето на загриженост както за заложниците и за съдбата на Израел, така и за съдбата на палестинците.

Контекстуализацията на драмата и математиката на жертвите доведе до кампания от страна на палестинските движения, повечето от които застанаха зад най-агресивните и войнствени цели. Пространството в корпусите на университетите от Бръшляновата лига беше окупирано от лозунгите "Освободете Палестина от реката до морето", "Геноцидът не е спорт. Бойкотирайте Израел на Олимпиадата".

Антисемитските атаки се увеличиха по света. Международните организации (с всички условности на това обобщение) показаха двоен стандарт по отношение на невинните жертви. Оказа се, че ако си жена и имаш "грешна идентичност", ти не получаваш състрадание и помощ. Западното общество е обединено срещу сексуалното посегателство и насилието. Но когато израелски момичета попаднаха в плен и бяха изнасилвани, международните женски организации и Червеният кръст не реагираха адекватно. И тяхното двусмислено и продължително мълчание лиши състраданието от неговата човешка спонтанност. "Живеем в дивашко време. Във време, когато ни се казва на кого трябва да съчувстваме", ми каза един от най-обичаните съвременни израелски писатели Етгар Керет.

Той е сред стотиците хиляди израелци, които месеци наред протестират срещу водената от правителството на Нетаняху политика.

Нетаняху знае: краят на войната е и неговият край

Всички тях ги обединява непоносимостта към фанатичните екстремисти в коалицията на премиера и неистовото желание Нетаняху да си тръгне. По един парадоксален начин именно войната, която започна на 7 октомври, държи Нетаняху на власт. Циничен политик, все по-непопулярен, пленник на параноя, типична за диктатор, вкопчен във властта като удавник за сламка, той знае, че краят на войната ще е и неговият край.

Днес се навършва една година от 7 октомври. Най-дългата война на Израел.

Еврейската дума за надежда е "Tikvah". "Hatikvah" е националният химн на държавата Израел. Според библейския смисъл, тази дума означава също нишка, пурпурна нишка, която се плете всеки ден. Като надежда за едно бъдеще, в което и израелците, и палестинците ще живеят в мир. Днес това звучи утопично.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***

Вижте и тези видеа от нашия архив:

***