Дългото пътуване на тримата влъхви към бреговете на Рейн е свързано с историята на Римокатолическата църква и с колекционерската страст на майката на един император: през 313 година император Константин Велики, който е начело на Римската империя, със специалния едикт от Милано обявява християнството за равноправна религия.

Много римляни се отвръщат от античните божества и признават новата вяра, включително Елена, майката на императора. Тя решава и да издири всички възможни места и предмети, свързани с Исус от Назарет. Именно в рамките на тази своя мисия тя обявява, че е открила гроба на Исус, както и кръста, на който е бил разпнат. Търсейки реликви, тя вероятно попада и на мощите на тримата влъхви.

Майката на императора

Християните по цял свят почитат тримата влъхви като мъдреците от Изтока, последвали Витлеемската звезда до яслата на Исус, където му отдават почит като на новороден Божи Син. В Библията те са описани като звездобройци или магьосници.

За майката на императора техните мощи очевидно са били достатъчно ценни, защото тя нарежда реликвите да бъдат пренесени в Константинопол (днешен Истанбул). Елена обаче няма възможност дълго да се радва на находката си: императорът подарява мощите на миланския архиепископ Еусторджио, който ги поставя в мраморен саркофог и ги откарва в Италия с волска кола.

На финала на 2000-километровото пътуване до Милано точно пред градските врати животните рухнали от преумора. И именно на това място - както гласи легендата – Еусторджио разпоредил да се построи базилика, за да бъдат съхранени мощите.

Светците като военен трофей

Мощите остават там над седем века, докато император Фридрих Барбароса обсажда Милано през 1162 година. На негова страна е и кьолнският архиепископ Райналд фон Дасел, който освен духовник, е и ковчежник, и главнокомандващ войските на Барбароса. Когато италианският град в крайна сметка пада, Фон Дасел получава мощите на тримата влъхви като военен трофей.

„Архиепископът със сигурност е искал да увеличи престижа на Кьолн“, казва пред ДВ Матиас Демл, говорител на настоятелството на Кьолнската катедрала. „Тъй като толкова видни светци, които настина са свързани с библейските времена, определено са от огромно значение.“

"Уникално съкровище"

Когато на 23 юли 1164 година архиепископът пристига в Кьолн, той е посрещнат с овации – носи „уникално съкровище, по-ценно от всяко злато и всякакви скъпоценни камъни“, както пише самият той.

„Забележителното е, че във времето преди 1162 година няма никакви източници за съществуването на тези мощи“, посочва Матиас Демл. „Но когато пристигат в Кьолн, те вече били с огромна слава, тъй като по всички места, през които минавал, Дасел им правел реклама. Това обаче пораждало и чужди апитити.

Около пренасянето на костите, които са били изключително ценна плячка, се разказват и множество други истории. Според някои източници костите били пренесени през Алпите в оловни ковчези, като навсякъде било разказвано, че вътре са останките на хора, умрели от чума. Твърди се също, че подковите на конете са били заковани наопаки, за да заблуждават евентуални преследвачи.

Монах от Хилдесхайм допълва легендите

Нито историята за Света Елена и ерхиепископ Еусторджио, нито разказите за трудното пътуване на мощите до Кьолн са доказани по какъвто и да било начин – документирано е само тържественото посрещане край Рейн. Както обяснява Матиас Демл, кармелитският монах Йоханес от Хилдесхайм се е постарал доста да доукраси легендата за тримата влъхви: след посещението при яслата на Исус те повече не са се разделяли, пише той. Един ден апостол Тома минал покрай тях, разказал има за по-нататъшния живот и за делата на Исус и ги провъзгласил за епископи.

Монахът описва и истински чудеса, свързани с влъхвите: След смъртта си, най-възрастният от тримата влъхви се отместил в гроба, за да направи място за тленните останки на втория починал. Същото станало и когато гробът бил отворен, за да бъде погребан третият от мъдреците на Изтока.

Град Хилдесхайм бил щедро възнаграден за усилията на монаха Йоханес – кьлнският архиепископ дарява на града костици от показалците на влъхвите, смятани за особено ценни, тъй като точно с тях е била посочена Витлеемската звезда.

Има и още нещо – едва през 500-та година влъхвите получават и имената си Каспар, Мелхиор и Балтазар. Тогава Католическата църква им отрежда и определена символична роля – да олицетворяват по един от трите континента, които са били известни преди 2000 години – Африка, Азия и Европа. Така е трябвало да се изтъкне, че целият свят почита Исус.

Поклонниците се надяват на чудеса

Днес мощите се намират в Кьолнската катедрала, съхраняват се в златно ковчеже. Ежедневно безброй поклонници от Германия и цял святсе стичат в катедралата, в която сутрин се отваря част от ковчежето и може да се видят черепите на влъхвите. А поклонниците се надяват, че съприкосновението им с мощите може да доведе до изцеление от тежки болести, както и да защити от пожар, кражби и други злини.

Мощите на тримата влъхви са оцелели невредими през вековете, но все така стои въпросът – дали това са наистина те? „Със сигурност се знае, че не са груба фалшификация“, изтъква Матиас Демл. Ковчежето е отворено през 19 век и след изследване на костите е установено, че са увити в ценни стари копринени тъкани от Палмира в днешна Сирия, датиращи от късната античност.

„Чиито и да се мощите обаче, явно са на хора, които са били почитани в продължение на векове. А дали те са тримата влъхви, е въпрос на вяра.“

***