"Имаме четири деца. Животът ни е много тежък. Получаваме чувал с десет килограма храна за месеца, но това просто не стига", разказва пред АРД младата майка Икбал, избягала със семейството си от суданския регион Дарфур, където се водят тежки боеве. Бегълците живеят в палатков лагер в източната част на Чад, готвят на открити огнища и нямат никаква представа какво им предстои.

Парите на помощните организации свършват

Хората в бежанските лагери на Судан са в много тежко положение, тъй като на международните организации не им достигат средства, с които да смекчат хуманитарната катастрофа. Само в Чад живеят най-малко 800 000 бежанци от Судан, казва пред АРД Пиер Онора от Програмата по прехраната на ООН.

„От началото на декември вече няма да можем да помагаме – нямаме с какво. Имаме нужда от спешно финансиране заради тази криза“, обяснява служителят на ООН. „И наистина трябва да стане спешно, тъй като ние първо трябва да закупим продуктите, преди да ги откараме в Чад и да ги превозим до границата, за да могат хората да се хранят поне по един път на ден.“

Битки се водят в цялата страна

В Судан от над половин година се водят сражения между двамата най-могъщи мъже в страната и техните армии. От едната страна е военният ръководител и фактически властелин на Судан Абдел Фатах ал Бурхан, а от другата – неговият бивш заместник, водачът на милициите Мохамед Хамдан Дагало, наричан Хемети. Сраженията между техните войскови части се водят навсякъде из страната, нерядко насред жилищни райони.

„Положението в Судан не би могло да бъде по-лошо“, казва пред АРД Ян Егеланд, директор на норвежкия Съвет по бежанците. По неговите думи това, че светът пренебрегва една от най-големите хуманитарни катастрофи на нашето време, е твърде болезнен факт. „Да, има война в Украйна, има и криза в Газа. Но как може светът да забрави, че тук на шест милиона души им се наложи да бягат от родните си места? Жените биват изнасилвани, болниците бомбардирани, бежанските лагери обстрелвани“, посочва Егеланд.

Масови етнически чистки

Както съобщава АРД – особено тежко е положението в Дарфур, в западната част на Судан. Към милициите, които са на подчинение на Дагало, се отправят обвинения за брутални престъпления – както в миналото, така и днес: изглежда че кризата в Дарфур от 2003 година се повтаря.

„В Дарфур в момента се провеждат масови етнически чистки“, казва Егеланд. „Спомням си, че преди 20 години, когато работех в ООН, Дарфур беше голяма тема. Тогавашният президент на САЩ Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър бяха твърдо решени да помогнат на хората в Дарфур.“ Днес там се повтаря точно същото – стотици хиляди са прокудени, хиляди са подложени на геноцид, защото не са от правилния етнос – и никой не обръща внимание.

А край на кризата не се вижда: всички досегашни международни посреднически усилия за установяване на примирие се провалиха. Международните сили дори допълнително разпалват конфликта – Обединените арабски емирства са замесени в конфликта в Судан, руската частна армия „Вагнер“ също. Причината: Судан има много суровини – а милициите на Дагало например контролират много от златните мини в страната.

"Цяла цивилизация се разкъсва на части"

Отношенията между суданското правителство и ООН от месеци са обтегнати. Сега Судан дори настоява ООН изобщо да приключат стабилизиращата си мисия в страната. Дали тя окончателно ще потъне в хаос?

„Цяла цивилизация се разкъсва на части, 24 милиона души имат нужда от помощ. Ако това, което се случва в Судан, стане някъде другаде в Африка, ще се окаже в челото на политическия дневен ред“, казва Егеланд пред германската обществено-правна медия. „Това е най-голямата забравена война на нашето време. Наистина има нужда от помощ!“