След като прекара едва година в опозиция, израелският министър-председателят Бенямин Нетаняху се завръща във властта. Почти два месеца след парламентарните избори, петите за по-малко от 4 години, поредното правителство на страната се готви да положи клетва в четвъртък.

За да стане отново премиер, 73-годишният Нетаняху, лидер на консервативната партия "Ликуд", трябваше да сформира коалиция с две ултраортодоксални и три крайнодесни партии. Някога считани за екстремистка периферия на израелската политика, партийните лидери Безалел Смотрич (Партия на религиозния ционизъм), Итамар Бен-Гвир ("Еврейска сила") и Ави Маоз ("Ноам") вече са част от бъдещата управляваща коалиция.

Съществуват опасения, че този съюз на "най-крайнодясната, расистка, хомофобска и теократична коалиция в историята на Израел", както го описа вестник "Хаарец", може да задълбочи още повече вътрешните разделения, да ограничи правата на малцинствата, както и да изостри допълнително конфликта между израелци и палестинци.

Същевременно Нетаняху, който е подсъдим по обвинения в корупция, за пръв път от години разполага с комфортно парламентарно мнозинство от 64 от общо 120 места в Кнесета.

Изграждане на допълнителни еврейски селища в Западния бряг

Във вторник Кнесетът прие т.нар. закон "Дери", кръстен на лидера на ултраортодоксалната партия "Шас" Арие Дери. Той му позволява да бъде назначен като министър, въпреки че е признат за виновен за данъчни престъпления и има условна присъда. Очаква се Дери и Смотрич от Партия на религиозния ционизъм да се редуват на ротационен принцип като финансови министри. Дери ще изпълнява и функциите на министър на здравеопазването и на вътрешните работи. Израелски организации за граждански права вече подадоха петиция до Върховния съд за отмяна на поправката "Дери".

Смотрич е получил контрол - чрез друга законодателна поправка - върху части от Aгенцията за държавната администрация. Органът администрира отношенията между израелци и палестинци в окупирания Западен бряг. Той също така има широки правомощия за разширяването на еврейските селища, разположени в зона С, съставяща около 60% от Западния бряг. Критици твърдят, че това би могло да доведе до "фактическо анексиране" на територията.

"Тяхната (на крайната десница) идеология е "Велик Израел", коментира Гидеон Рахат, политолог от Еврейския университет в Йерусалим. Терминът "Велик Израел" обикновено се отнася до дясна идеология, която предвижда страната да включва цялата земя от река Йордан до Средиземно море, включително и окупирания Западен бряг. "Те казват, че това е нашата библейска земя, ние имаме право на всичко, което е тук", обяснява Рахат.

В сряда партия "Ликуд" на Нетаняху потвърди, че един от основните политически приоритети на новото правителство ще бъде разширяването на еврейските селища в Западния бряг: "Правителството ще напредва и ще развива заселването във всички части на Израел - в Галилея, пустинята Негев, Голанските възвишения и Юдея и Самария (Западния бряг)", се посочва в приоритетите на партията. 

През последните десетилетия всяко правителство на Израел разширява изграждането на селища в окупирания Западен бряг. Новата коалиция би могла да продължи да разширява еврейските селищата, смятани за незаконни според международното право. 

Някои от участниците в коалицията са известни с расистки и хомофобски изказвания

В сряда Кнесетът прие друг спорен закон, който предоставя на бъдещия министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир разширени правомощия над полицията. Известен с крайнодесните си възгледи, в миналото той е бил осъждан за подбуждане към расизъм и подкрепа за терористичната организация "Ках", която е забранена в САЩ и Израел.

В предизборната кампания Бен-Гвир обеща да бъде "твърд" към тероризма. Той иска да засили правния имунитет на силите за сигурност и да разреши на полицейските служители да откриват огън срещу протестиращи, които хвърлят камъни.

Включването в управлението на крайнодясната хомофобска и антиарабска партия "Ноам" също буди тревога. Очаква се нейният лидер Ави Маоз, който спечели едно място в Кнесета, да стане заместник-министър в кабинета на премиера, отговарящ за "еврейската национална идентичност". Известен с твърдите си анти ЛГБТК позиции, Маоз се е обявявал в миналото за отмяна на ежегодния гей парад в Йерусалим, както и за възстановяването на "семейните ценности". Самият Нетаняху многократно се е заричал да не бъде нанасяна "никаква вреда" върху гей общността.

Профилът на политиците, които ще застанат начело на Израел, буди тревога у по-либерално настроените граждани, природозащитниците и бизнеса. Не е изключено да възникне напрежение и между Израел и най-близките му съюзници. В началото на декември държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че Съединените щати ще продължат да се противопоставят "недвусмислено на всякакви действия, които подкопават перспективите за решение, включващо създаването на две държави, включително на разширяването на селищата и на стъпки към анексирането на Западния бряг".

В редица интервюта Бенямин Нетаняху защити спорния избор за Бен-Гвир: "Те се присъединяват към мен, а не аз към тях", почертава Нетаняху.