Реки пресъхват, реколтата страда, горещини обхващат Европа - това е най-лошата суша от 500 години насам. Причината е климатичната криза, твърдят природозащитници.
Снимка: Stephane Mahe/REUTERS
Реклама
Настоящата суша в Европа е най-лошата за последните 500 години, съобщават експерти от Европейския съюз. Това е първоначална оценка на Европейската обсерватория за сушата, която предстои да бъде потвърдена от окончателните данни в края на сезона, заяви говорител на Европейската комисия, където е базирана Обсерваторията за сушата.
В доклада си изследователите установяват, че почти половината от континента е застрашен от суша. Освен това състоянието на 17% от земята вече е тревожно. Това има отрицателно въздействие върху реколтата от летни култури. Царевицата, соята и слънчогледът са най-засегнати.
Липса на валежи и горещи вълни
В оценката се казва още, че тежката суша, която засегна много региони на Европа от началото на годината, се е разпространила и задълбочила през този месец. Това е свързано с трайния недостиг на валежи, съчетан с поредица от горещи вълни от май насам. Това се отразява и на реките. Намаленият обем на съхранена вода е довел до значително влошаване на състоянието на енергийния сектор, както за производство на електроенергия от водноелектрически централи, така и за охладителните системи на електроцентралите.
Рискът от суши се е увеличил значително в Италия, Испания, Португалия, Франция, Германия, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Румъния, Унгария, северна Сърбия, Украйна, Молдова, Ирландия и Великобритания. В регионите, които бяха засегнати от засушавания още през пролетта, условията са се влошили най-много. В западния средиземноморски регион например, се очаква ноември месец да бъде по-топъл и по-сух от обичайното.
Реколтата е под средните стойности
Земеделските производители в Германия се оплакват от добив, който е под средното ниво. Председателят на земеделските производители Йоахим Руквид подчертава, че има големи регионални различия в баланса на реколтата поради неравномерното разпределение на валежите. Като цяло ситуацията с доставките остава "напрегната".
За тази година се очакват около 43 млн. тона зърно, което е малко повече, отколкото през 2021 г. Въпреки това реколтата отново е под средната за последните осем години, изчислява Асоциацията на фермерите въз основа на предварителни данни. Сухата 2018 г. не е взета предвид в тази статистика.
Според Руквид реколтата от ябълки изглежда добре - малко над средните стойности. По отношение на виното асоциацията дори очаква "отлична реколта 2022 г.".
"Човешкият фактор"
Експертът по земеделие от екологичната организация WWF Йохан Ратке подчертава, че за пореден път лошият баланс на реколтата е причинен от “човешкия фактор". "Екстремното засушаване е следствие от климатичната криза и трябва да убеди и последните противници на това най-сетне да направят ефективната защита на климата и околната среда неразделна част от селското стопанство. Това е единственият начин да се гарантира дългосрочна продоволствена сигурност".
***
Вижте и тази галерия от нашия архив:
Климатът - заплаха за културата и историята
Промените в климата променят и ситуацията за много културни ценности: сгради, градски стени и паркове трябва да бъдат подготвени за суша и други екстремни условия.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Дрезден
През 2002-а година "наводнението на века" остави под вода големи части от Дрезден и застраши множество културни ценности. Наводнен бе и бароковият комплекс "Цвингер". Общината създаде работна група, която да осигури подготовката за екстремни природни явления в бъдеще - чрез т.нар. климатично моделиране.
Снимка: Matthias Hiekel dpa/lsn/picture alliance
Венеция
Градът, изграден върху острови, отдавна се бори с влиянието на водата, но климатичните аномалии подсилват явленията като наводнението от 2019-а година. Наводнена бе и операта (на снимката), пострадаха и дворци, и църкви. За научните изследвания от значение са не само този вид екстремни метеорологични събития, но и дългосрочните промени, причинени от изменението на климата.
Снимка: Annette Reuther/dpa/picture alliance
Замъкът Морицбург
В миналото основен проблем за културните ценности бе високата влажност на въздуха, изместена междувременно от все повече сухота. Това важи и за бароковия замък Морицбург в Саксония, пълен с ценни старинни кожени тапети. Рисунките по тях вече бяха основно ремонтирани заради повреди и пукнатини - причинени именно от периодите на екстремно затопляване.
Италианският град Губио в Умбрия е заобиколен от историческа градска стена. Подобно на двореца и археологическите разкопки в града, тя е под заплаха заради влагата и почвените измествания. Част от градската стена се срути, след като хоросанът бе разрушен от дъжд. Европейски изследователски проект има за цел да спаси древните паметници чрез електромагнитно сканиране.
Снимка: NielsDK/ imageBROKER/picture alliance
Крепостта Кулес
Крепостта Кулес на входа на пристанището в Ираклион, столицата на Крит, е там от началото на 16-и век. Въпреки, че устояла в продължение на столетия, днес е заплашена от промените във вълнението. Те са следствие от промяната на посоката на вятъра в резултат от изменението на климата. Водата прониква през стените, причинявайки ерозия, в крепостта се напластява натриев хлорид, който я разрушава.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Стоунхендж
Тези мегалитни паметници съществуват от повече от 4000 години. Но къртиците ровят земята така, че могат да предизвикат срутването на паметниците. И този процес е свързан с климата: меките зими увеличават популацията на къртиците. Земните червеи, тяхната предпочитана храна, също се размножават по-интензивно в по-топлата и влажна почва. Силните дъждове също подкопават фундамента на Стоунхендж.
Снимка: Andrew Matthews/PA/picture alliance
Висмар, Неапол и Истанбул
Старият град на Висмар с неговите исторически сгради е културно наследство, подобно на старите градове на Любек и Щралзунд. В дългосрочен план всички те са застрашени от повишаването на морското равнище. Ако глобалното затопляне продължи, бъдещите археолози ще трябва да търсят нашето наследство под вода. Центровете на градовете Неапол, Брюж и Истанбул също са под заплаха.
Снимка: Jens Büttner/ZB/picture alliance
Исторически паркове и градини
Изменението на климата засяга не само сградите - историческите паркове и градини като този към двореца Сансуси в Потсдам също трябва да бъдат подготвени за новите метеорологични условия. Някои проекти тестват модели за укрепване на устойчивостта на растенията. Освен това се изследва как растителността да се адаптира по-добре към климата.
