Венецианският квартал Гето е малък остров в рамките на града – заобиколен от канали. Достъпът до него е бил възможен само през една от трите врати – сутрин ги отваряли, след залез слънце ги затваряли. Имало пазачи християни, които контролирали евреите – да не излизат, а християните да не влизат в изолирания район, освен в специални случаи, когато например някои лекар евреин е бил повикан на помощ в другата част на града.

Първото гето

Гетото е създадено преди повече от половин хилядолетие – през 1516 година – с идеята да бъдат настанени там евреите, избягали от Испания и Португалия към Венеция, както и подложените на гонения евреи от Германия. На острова има две стари синагоги, но те са много скромни постройки – това е било едно от изискванията при основаването на гетото. Съществуват и до днес – като част от историята на европейските евреи.

Конкретният повод за оформянето на специален еврейски квартал е поражението, което Венеция претърпява през 1509 година – победена от свръхмощен алианс, включващ германски, испански, френски и папски войски. Венеция е принудена да се откаже от територии и градове в Северна Италия и към нея се насочват много бежанци от тези места, включително евреи. Гетото всъщност е създадено, за им да бъде дадена сигурност – да бъдат защитени от останалото население, заради което е можело и е трябвало да живеят отделно. За целта е избрана един вид промишлена зона в покрайнините на града, използвана при добива на мед. Именно тя дава името на новия квартал. 

Стриктни правила за поведение в гетото

Тоест, първото гето в смисъла, в който е позната думата днес, когато автоматично я свързваме с Варшавското гето, се появява именно във Венеция – макар и преди това в други европейски градове, например във Франкфурт, да е имало чисто еврейски квартали. Никъде другаде обаче не са съществували толкова подробни разпоредби за функционирането на живота в гетото. Излизането навън след свечеряване, както и отбелязването на големи християнски празници като Великден е било забранено. Освен това през нощта вратите и прозорците, отварящи се навън, т.е. към града, е трябвало да останат затворени. Когато се движели извън гетото, неговите обитатели трябвало да носят червени или жълти шапки.

Евреите не са имали право да придобиват земя – живяли са само под наем и са можели да упражняват само определени професии: лекари, печатари, ловци на раци, производители на копчета, банкери и лихвари. „Ролята на евреите официално е била да помагат на тези, които имат нужда от пари – те давали заеми на бедните за насъщните им нужди, но много по-често отпускали кредити на благородниците и на богатите, изпаднали в затруднения. Случвало се да помагат и на Република Венеция, когато имала нужда от средства в кризисни моменти. Т.е. те са били много важни за функционирането на републиката“, посочва в публикация на „Дойчландфунк“ изследователката на историята на венецианското гето Донатела Калаби.

Както отбелязва „Зюддойче Цайтунг“, най-известният човек от гетото е въображаема личност – Шейлок, лихварят от пиесата на Шекспир „Венецианският търговец“. Драмата, написана в последните години на 16 век, отразява не само значението, което е придобило гетото за цяла Европа, но е и размисъл за ролята на парите в едно от най-модерните тогавашни общества. Шейлок не е съществувал, или най-малкото не във Венеция, пише германското издание. Но драмата е поучителна, що се отнася до ранния финансов капитализъм, в който лихварите и техният град се проявяват като пионери на новия световен ред. Иначе Шекспир изобщо не е стъпвал във Венеция и, доколкото е известно, не е познавал евреи. 

И във Венеция, както в останалата част на Европа е имало предразсъдъци спрямо евреите, дори открита омраза. „Обиждали са ги, децата са замеряли с камъни гондолите, с които превозвали мъртъвците си до еврейското гробище извън гетото“, разказва Калаби. Тя подчертава, че решението евреите да бъдат настанени да живеят в изолирано място, е акт на изключване. Но благодарение на търговските си контакти и на културните си връзки те са успели да създадат широка мрежа – на първо място с Венеция, но не само с нея.

Наполеон и евреите от гетото

Вратите на гетото са отворени постоянно едва при завземането на Венеция от Наполеон в самия край на 18 век. Постъпката му обаче не е била безкористна – той е искал да спечели евреите на своя страна, тъй като е имал нужда от средства за войните си. Но пък евреите вече са могли да се придвижват свободно и да напуснат гетото, което много от тях правят – предимно богатите, на бедните просто им се налага да останат. 

Евреите се радват на свободата си „чак“ до приемането на расовите закони, въведени от Мусолини по примера на нацистите.

Днес старото гето е квартал почти като всеки друг в града. Но е и уникален, подобно на всичко друго във Венеция – за 500 години се е променило много малко, само една кооперация е била съборена. Днес на нейното място има дом за възрастни хора, управляван от еврейска общност. А през лятото, когато пристигнат гости от Израел и Америка и искат да посетят службата в петък вечер, дори и най-голямата синагога в гетото се пълни изцяло – почти както едно време.

Припомняме и това видео от архива на ДВ: