Арабската дума "Накба" означава катастрофа или бедствие. Палестинците свързват това понятие със загубата на своята родина. Защо са били принудени да напуснат родните си места и имат ли право да се върнат обратно?
Реклама
Денят Накба е свързан със съдбата на палестинците, които са загубили родината си по време на арабско-израелската война от 1948 година или след нея.
Смята се, че около 700 000 души на територията на днешен Израел и палестинските територии са били принудени да напуснат домовете си. Накба насочва към проблема на много палестински бежанци в чужбина, които и до днес остават без гражданство.
Какво представлява денят Накба?
На 15 май 1948 г. започва Арабско-израелската война. На този ден палестинците по традиция излизат на протест срещу изселването си. Много от тях носят палестински знамена, ключовете от някогашните си домове или знамена с такъв символ. Ключовете илюстрират надеждата им за завръщане у дома. В миналото някои протести са прераствали в насилствени сблъсъци. Израел обвинява Хамас и други организации, обявени от ЕС и други страни за терористични, че използват този ден за каузите си.
Денят Накба е въведен през 1998 г. от тогавашния палестински лидер Ясер Арафат. Той определя датата като официален ден за отбелязване на загубата на палестинската родина.
Защо палестинците напускат земите си?
До края на Първата световна война Палестина е част от Османската империя. След това тя попада под британски контрол. През този период все повече евреи от цял свят се преселват на това място, считайки тези земи за своя изконна родина. След Холокоста в нацистка Германия Общото събрание на ООН приема план за разделяне на Палестина. Арабската лига го отхвърля, а Еврейската агенция за Палестина го приема. На 14 май 1948 г. е провъзгласена държавата Израел.
В отговор на това коалиция от пет арабски държави обявява война, но в крайна сметка е победена от Израел през 1949 г. Още преди началото на войната между 200 000 и 300 000 палестинци напускат или са били принудени да напуснат своите родни места, а по време на боевете други 300 000 до 400 000 палестинци са разселени. Така общият брой на напусналите палестинци нараства на около 700 000 души.
По време на войната са разрушени повече от 400 арабски селища. Въпреки че и от двете страни е имало нарушения на човешките права, клането в Дейр Ясин - село на пътя между Тел Авив и Йерусалим – се е запечатало особено силно в паметта на палестинците. Там са избити най-малко 100 души, включително жени и деца. В резултат от това много други палестинци също напускат домовете си от страх.
Към края на войната Израел владее около 40% от територията, която в плана на ООН от 1947 година първоначално е била определена за палестинците.
Къде се преселват те?
Повечето от тези палестинци се озовават като бежанци без гражданство в съседните арабски страни. Само малка част от тях се преселват в по-далечни държави.
Съвсем малка част от децата на първите преселници са кандидатствали или получили друго гражданство. Огромното мнозинство от намиращите се в момента в Близкия изток близо 6,2 милиона палестинци си остава без гражданство в третото или четвърто поколение.
Къде живеят тези хора днес?
По данни на специално създадената към ООН палестинска агенция за бежанците UNRWA, повечето палестинци в региона все още живеят в бежански лагери, които с течение на времето са се превърнали в бежански градове. Те се намират основно в ивицата Газа, на окупирания Западен бряг на река Йордан, в Ливан, Сирия, Йордания и Източен Йерусалим.
Цялата палестинска диаспора се оценява на около 6 до 7 милиона души. Ако това е вярно, общият брой на палестинците вероятно е някъде около 13 милиона души. Все пак точни данни по въпроса не са налични.
Имат ли право да се върнат по родните си места?
Две резолюции на Общото събрание на ООН от 1948 и 1974 година, както и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година признават правото на палестинските бежанци да се завърнат по родните си места.
Израел обаче отхвърля "правото на завръщане" на палестинците, тъй като се опасява, че това ще означава край на идентичността на Израел като еврейска държава.
Израел отхвърля всякаква отговорност за разселването на палестинците и посочва, че между 1948 г. и 1972 г. около 800 000 евреи са били прогонени или е трябвало да бягат от арабски държави като Мароко, Ирак, Египет, Тунис и Йемен.
Има ли други предложения за решения?
През последните 76 години имаше различни опити за решаване на палестинския въпрос. Най-значимият от тях остава решението за две държави - Израел и бъдеща Палестина, които да си поделят Йерусалим за столица. И от двете страни обаче има съмнения доколко този план е реалистичен.
Историята на Йерусалим в десет снимки
Йерусалим е един от най-древните градове в света. За евреите, мюсюлманите и християните той е свято място, което поражда множество спорове и конфликти. И до днес кипи ожесточена битка за града.
Снимка: picture-alliance/Zumapress/S. Qaq
Градът на цар Давид
Според Стария завет, цар Давид завладява Йерусалим около 1000 г. пр. Хр.. Той обявява града за столица на своето царство и го превръща в истинско религиозно средище. Соломон - синът на Давид - е този, който според Библията, издига първия храм на Яхве (Йехова), бога на евреите. Така Йерусалим става център на юдейството.
Снимка: Imago/Leemage
Господството на персийците
Вавилонският цар Навохудоносор II завладява Йерусалим на два пъти: през 597 и през 586 г. пр. Хр. Така е записано в Библията. Той пленява цар Соломон и еврейските първенци и ги праща в изгнание, след което разрушава Соломоновия храм. През 539 г. пр. Хр. Вавилон е превзет от персийския владетел Кир II Велики. Той позволява на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят разрушения храм.
През 63 г. пр. Хр. Йерусалим преминава под римско владичество. През 66 г. сл. Хр. сред населението се формира съпротива, която довежда до Първата юдейско-римска война. Тя приключва четири години по-късно с победа на римляните и повторното разрушаване на йерусалимския храм. Римляните и византийците господстват близо 700 години над Палестина.
Снимка: Historical Picture Archive/COR
Идването на арабите
В хода на овладяването на Велика Сирия, ислямските армии достигат и до Палестина. През 637 година Йерусалим е обсаден и превзет по заповед на халиф Умар. В последвалата ера на мюсюлманско владичество управляват различни владетели, които често са били враждебно настроени помежду си. Градът редовно е бил обсаждан и многократно е сменял владетелите си.
Снимка: Selva/Leemage
Времето на кръстоносните походи
През 11 век християнският свят се чувства застрашен от Селджукидите - мюсюлманската династия на селджукските владетели. Папа Урбан II призовава към кръстоносни походи. За 200 години европейците предприемат общо пет кръстоносни похода, за да завладеят Йерусалим. За кратки периоди те постигат известен успех, но през 1244 окончателно губят града, който отново преминава под мюсюлманско господство.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Османците и британците
След завладяването на Египет и Арабия от османците през 1535 година, Йерусалим става административен център на един от османските санджаци. През първите години от турското господство в града се стига до значителен разцвет. След победата на британците над османските войски през 1917 година Палестина се оказва британско владение. Йерусалим пада без битка в ръцете на британците.
Снимка: Gemeinfrei
Разделеният град
След Втората световна война британците се отказват от Палестина. ООН дава одобрението си за разделяне на страната, за да се създаде родина за оцелелите от Холокоста евреи. През 1948 година обаче няколко арабски държави обявяват война на Израел и завладяват част от Йерусалим. В резултат на Арабско-израелската война до 1967 градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част).
Снимка: Gemeinfrei
Източен Йерусалим отново се връща в ръцете на Израел
През 1967 Израел води т.нар. Шестдневна война срещу Египет, Йордания и Сирия, в която завладява полуостров Синай, ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и Източен Йерусалим. Израелците си проправят и достъп до старинната част на града, където е Стената на плача. Първоначално Източен Йерусалим не се смята за анексиран от Израел, а само за административно интегриран.
Оттогава насам Израел вече не ограничава достъпа на мюсюлманите до техните светини. Храмовият хълм се намира под автономно мюсюлманско управление – мюсюлманите имат право да го посещават за молитвите си, също както и наблизо разположената джамия Ал Акса.
Снимка: Getty Images/AFP/A. Gharabli
Окончателният статут остава неизяснен
И до днес Йерусалим си остава пречка за намирането на мирно решение в конфликта между Израел и Палестина. През 1980 Израел обявява града за своя "вечна и неделима столица". След като през 1988 Йордания се отказва от своите претенции към Западния бряг на река Йордан и Източен Йерусалим, е провъзгласено създаването на палестинска държава. Тя смята източната част на Йерусалим за своя столица.
Снимка: picture-alliance/dpa/R. Jensen
10 снимки1 | 10
Критиците посочват нарастващия брой еврейски селища в окупирания Западен бряг, което намалява шансовете за създаване на единна палестинска територия. Други предложения са свързани с това да се признае статутът на бежанците от страна на Израел и да им бъдат изплатени компенсации, но без да получат право на завръщане. Има също идеи за ограничено преселване или система с два паспорта в една държава. Окончателно решение на проблема обаче не се очертава.
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.