"Добре, че миналата година си направих паспорт в Кьолн и вече не ми се налага да ходя в консулството", казва пред ДВ Олег от Киев, който сега живее в Германия със съпругата си и трите си деца. Така той коментира изказването на украинския външен министър Дмитро Кулеба за преустановяването на консулските услуги за украински граждани в наборна възраст, които се намират в чужбина.

Киев иска да ограничи правото на консулски услуги в чужди държави за тези украинци. "Пребиваването в чужбина не освобождава гражданина от неговите задължения към родината. Ето защо дадох указания да се предприемат мерки за възстановяване на справедливото отношение към мъжете в мобилизационна възраст в Украйна и в чужбина", написа Кулеба в мрежата Х на 23 април.

Какво се променя за украинците в чужбина

Още същия ден беше спряно издаването на документи в чужбина. От украинското външно министерство обясниха, че временната мярка е свързана с наскоро приетия закон за мобилизацията и военната регистрация, който ще влезе в сила на 18 май. Изключение се прави само за заявленията за издаване на лични карти за завръщане в Украйна.

Според новия закон всички украински граждани от мъжки пол, намиращи се в чужбина, са длъжни да се регистрират за военна служба. Как точно следва да го направят извън страната и какви документи трябва да представят не е много ясно, коментира за ДВ адвокат Анна Ишченко. Юристката уточнява, че законът се отнасят за всички украински граждани от мъжки пол без изключение - както за напуснали страната след началото на руската инвазия в Украйна през 2022, така и за тези, които от раждането си живеят в чужбина.

До 30 дни след приемането на правителственото постановление всички мъже с украински паспорт трябва да се регистрират за военна служба. Във въпросния документ ще бъде описана и съответната процедура за това, допълва Ишченко. Всеки, който се е записал на отчет при военните, ще разполага с 60 дни, считано от 18 май, когато законът ще влезе в сила, за да предостави на властите актуален адрес, телефонен номер, адрес на електронна поща и други лични данни.

Освен че ще бъдат лишени от консулски услуги, на нарушителите ще бъдат налагани и глоби от 510 до 850 украински гривни, а при повторно нарушение - до 1700 гривни. Според адвокат Ишченко в украинския парламент - Върховната рада - вече е внесен законопроект, с който размерът на глобата ще бъде вдигнат на 22 500 гривни, ако в страната е обявено военно положение. "Неплащането на глобата в 10-дневен срок може да доведе до образуване на изпълнително производство и вписване на лицето в регистъра на длъжниците, което води до редица други ограничения на правата, по-специално на разпореждането с имущество и правото за извършване на предприемаческа дейност.

Юристи критикуват мерките

Според адвокатката украинските власти ще бъдат изправени пред множество съдебни дела заради непропорционалната строгост на тези наказателни мерки, засягащи всички украински мъже в чужбина без изключение. "В такива случаи съдилищата трябва да установят дали властите са действали добросъвестно и в съответствие с принципа за равенство на гражданите пред закона. Макар Украйна да се намира във война, действията на властите не са съобразени с принципа на пропорционалност", казва Анна Ишченко. Според нея целите, които преследва мярката, не съответстват на последиците за гражданите.

Изпълнителният директор на Украинския хелзинкски съюз за правата на човека Олександър Павличенко също смята това за дискриминационен подход. За ДВ той каза, че след като им се отказват консулски услуги, хората могат да започнат да търсят друго гражданство - даже и като бежанци или чрез други процедури. Правозащитникът също не изключва възможността за завеждането на множество съдебни дела срещу новите норми, като в конкретния случай ищците ще могат да се позоват по-специално на Европейската конвенция за правата на човека.

Юристите, с които ДВ разговаря по темата, се съмняват, че отказът на консулски услуги ще спре онези мъже, които бягат от Украйна, за да не се бият на фронта.

Мъжете, които не желаят да се връщат

Олег, жител на Киев, баща на три деца, който е напуснал Украйна легално, няма да се регистрира за военна служба. Той се страхува, че може да му се наложи да се сражава, въпреки че според действащите разпоредби е освободен от служба като многодетен баща. "Не мога да оставя жена си сама с три деца и да отида да воювам", казва той.

Друг жител на Киев, Богдан, който също не желае да назове фамилията си, е сигурен, че новите мерки няма да повлияят по никакъв начин на мобилизацията. Той е напуснал Украйна нелегално през Молдова и в Германия е получил статут на временна закрила. Богдан в никакъв случай не планира да се върне в Украйна - чувства се добре в Германия, където учи езика и където живее с усещането, че "се грижат за теб", казва той. Украинецът е сигурен, че санкциите срещу тези, които няма да се запишат на отчет при военните, няма да променят решението им.

Подобно на Олег, Богдан също е щастлив, че наскоро е успял да си извади нов паспорт. "Надявам се, че през 2032 година, когато ще трябва да го сменя с нов, ще имам друго гражданство, може би германско", казва украинецът.

Данните на Федералната статистическа служба на Германия сочат, че сред новопристигащите от Украйна има приблизително еднакъв брой мъже и жени на възраст от 18 до 60 години. Преди две години жените са съставлявали две трети от бягащите от войната украинци. Втората по големина категория сред украинските бежанци са децата.

И още малко статистика: сред връщащите се от Германия в родината си украински граждани 39% са жени в трудоспособна възраст и 23% - мъже в наборна възраст.

***

Вижте и това видео от нашия архив: