Пристигат натоварени с торби, пакети, кашони, чували, сакове и се нареждат тихо на опашката - като на поклонение. Дворът на пункта за събиране на дарения в Кърджали за пострадалите от земетресенията в Турция, а и за тези в Сирия, е пълен с хора. От двете страни са подредени палетите, в средата огромен тир със зейнали врати, който ще погълне обичта на стотиците местни хора и ще я отнесе до Одрин. Там пратките се претоварват на други камиони и поемат към бедстващите в студа бездомници в югоизточните райони.

А новините оттам са шокиращи. Според данни на изселнически организации в Турция, в районите на Мерсин и Адана в руините са загинали 19 души от старите преселници от България, установили се там по двустранните спогодби от 1950-те години. Но това е броят на идентифицираните досега. Семейството на 28-годишната Айлин от ардинското село Бял извор все още не губи надежда, че тя може да е сред оцелелите, въпреки съобщенията, че са открити безжизнените тела на съпруга и детето ѝ в Антакия.

В тихия поток на състраданието

В приемната на пункта един след друг влизат хора, много от тях отказват да подпишат протокола за дарението. „Няма значение кой съм, искам да помогна и утре ще донеса още“, казва млад мъж с тежък кашон в ръцете, пълен с бурканчета бебешки пюрета. И не е единственият, пожелал анонимност.

„Най-малко 100 души идват на ден, работим до късно, за да сортираме донесеното. Отворихме буквално часове след ужасните новини и веднага започнаха да прииждат хора“, обяснява Цеца Радкова, общинска служителка, която координира кампанията. Тя е поразена от изключителната активност и състрадателност на местните хора: всеки носи това, което може да отдели или да закупи, бизнесът също помага, идват и много доброволци да помагат за сортирането и товаренето. „Идват всички - българи, турци, няма значение. Човещината на нашите хора е еднаква и трябва да помогнем на страдащите братя и сестри“, допълва тя.

Тук наистина е тихо като в храм, очите на заетите с работата в пункта са уморени и тъжни. „Вечер гледаме новините и не можем да заспим. Никой не е застрахован - ако днес е при тях, утре може да се стовари върху нас“, споделя една от служителките и хуква да приема кашоните.

Почти всеки ден от началото на кампанията от Кърджали за Одрин потеглят камиони, вече са изпратени 7 тира, а даренията не секват. С Радкова не успяваме да говорим много, защото човешкият поток не стихва. Неджла Байрам е дошла с приятелка, носят памперси и бебешки пелени – защото трябват на майките там. Имат роднини в Турция, но са далеч от кошмара. След тях чакат още много, много хора. Възрастни, които звънят на обявения телефон, молят приготвеното от тях да бъде взето от домовете им, тъй като не могат да го донесат лично, казва Цеца Радкова, заобиколена от хора с торби и пакети. Текстилни фирми доставят панталони, анцузи, топли ватирани дрехи. Други, вероятно собственици на магазини, носят дънкови панталони, маратонки, топли якета. Момиченце на 6 години събрало любимите си играчки и, придружено от баба си, настояло да бъдат изпратени специално за някое дете. Майка е дошла с 4-годишното си дете - също с торба лични подаръци.

49 лева и 11 стотинки: когато си само на 10

Манол е на 10 години, син на свещеника отец Петър Гарена в централния храм „Св. Георги Победоносец“. Оказа се, че той е първият дарител в града. Срещаме се в двора на църквата. Детето гледало зловещата новина по турска телевизия и се шокирало от картините на разрушенията. „Видях треперещи в студа и изплашени хора навън, стана ми много мъчно. Веднага извадих спестените си пари от касичката и реших да ги даря, просто защото в такива тежки моменти на страдание трябва да се помага“, казва ученикът.

На следващия ден отишъл в районното мюфтийство и връчил своите 49 лева и 11 стотинки на духовника. Питам го защо гледа турска телевизия и разбира ли езика. "О, че аз от малък го уча, аз трябва да знам още много езици, сега съм на уроци по гръцки", изстрелва убедено той. Учителката му по турски език е от Истанбул и от 8 години е в България, преподава основно английски. На Манол гръцкият не му се вижда труден, намерението му е после да се заеме с арабски, руски, сръбски, румънски. Десетгодишното хлапе вече е наясно какъв ще стане като порасне – свещеник и професор по история.

„Сега се моля и пожелавам на страдащите без дом възможно най-скоро да преодолеят болката и държавата им да се погрижи за тях, да им построи жилища. А дано още дишащите под разрушенията да бъдат открити и оцелелите да са много, много повече“, съвсем сериозно казва Манол. Сутринта пак гледал новини и скачал от радост, когато спасителите извадили под руините живи жена и детето й. „За съжаление, има много деца, които казват, че като християни нямало да помагат на турците, защото ни държали 5 века в робство. Аз това не го разбирам, а и в християнската религия е казано да няма разделение между хората и това е правилното", разсъждава детето и призовава всички винаги да помагат при нужда.

Необяснимото лице на дарителската кампания

Читатели и приятели на Дойче веле от България и Турция алармираха за крайно неприятни случаи по време на мащабната дарителска акция.

Гюлджан Сабриева от Шумен съобщи за стикери с логото на ДПС, залепяни на всеки кашон и палет, дарен от жителите на трите общини, управлявани от избраници на въпросната партия. Тя изпрати и снимки от общинските клубове, на които това ясно се вижда. В сайта на БНР-Шумен има и красноречиво видео с товаренето на помощите, украсени с този партиен бранд. Във Фейсбук гневните коментари, някои от които написани на турски, са много по този повод. „Искам да видя как точно изтерзаните хора на другия край на Турция ще се впечатлят от една партия, за която едва ли са чували. Някои в България наистина нямат срам и достойнство“, отсича Гюлджан.

Мариана Чобану, която в момента е в България и координира дарителската кампания в Стара Загора, разказва и за други подобни решения на различни пунктове в страната. „Телефонът ми е задръстен от снимки, пратени от възмутени хора, все турци. Те са гневни, че партията, която разчита на техния вот, е яхнала състраданието им и трупа дивиденти", казва тя.

Салиха Гарибова от години живее и работи в Мюнхен, а тези дни е в турския град Кайсери, откъдето е съпругът ѝ. Сестра ѝ от България позвънила и много ядосана разказала за емблематичните етикети върху помощите им. „А в Турция сякаш умишлено властите пречат на кампанията – ограничиха Туитър, войниците не отидоха още в първия ден да помагат, защо е тази загуба на време? Тук има сдружения на жените изселнички от България, събират пари и ги изпращат на сигурна фондация, за да стигнат до борещите се за живот под бетонните отломки, ад под небето е това“, коментира Салиха. В Кайсери търсила къде може да дари кръв за пострадалите, но не намерила – местните са си в нормалното всекидневие, а тя самата е в траур за мъртвите. И много огорчена от опорочената от тази партия дарителска кампания в България.

„Всички хора помагат и се включват в дарителството по различни начини. Ние от мотоклуба събрахме пари, напълнихме два големи буса с дарения и двама наши членове заминаха да ги раздадат пряко на оцелелите“, казва Ервин Сертер. Той е изселник в Истанбул, има собствен бизнес и е страстен мотоциклетист, кара мощен мотор, запалил е и едната си дъщеря. И той, както и много други, имат подозрения, че събраните в тамошните пунктове дарения се разхищават или отклоняват, необяснимо защо. Изпратени са в пъти повече помощи, но не достигат до хората, уточнява Ервин. Затова и лично се ангажирали с дългото пътуване до рисковите райони.

А медиите в България съобщиха, че лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ лично потеглил с колоната от тирове до Одрин. Предизборната му кампания, по всичко личи, пак започва от Турция, на гърба на българските дарители.

Вижте още за трагедията в Турция и Сирия тук: