Не е само стресът за животните - много хора се нараняват, използвайки фойерверки, а замърсяването на въздуха, което причиняват, е огромно. Някои обаче изкарват прехраната си с изработването им.
Реклама
За пръв път от повече от 2 години фойерверките отново се появиха на германския пазар и до 31 декември ще са позволени за продажба. Причина за забраната им през 2020 г. и 2021 г. стана пандемията от коронавирус. Във времето, в което тя продължаваше, и без това пълните болници не трябваше да бъдат затруднявани допълнително.
Тежки наранявания
"Всички са наясно, че в новогодишната нощ болниците са особено натоварени", обяснява шефът на Германската асоциация на болниците Гералд Гас. "Всяка година комбинацията от алкохол, превъзбуда и опасни пиротехнически изделия поставя на изпитание лекарите, медицинските сестри и парамедиците."
В последните години броят на хората, пострадали от фойерверки, е намалял с около две трети заради спирането на продажбите, съобщават от болничната асоциация. На 1 януари 2020 г. в болници са приети 111 пациенти с тежки наранявания, а на следващата година техният брой на същата дата бил само 32.
Представителите на пиротехническата индустрия обаче очакват с нетърпение покачването на оборота си за тази година. Предполага се, че той ще е около 120 милиона евро - колкото е бил и преди пандемията. Последните две години са били трудни. Заради забраната за продажби по време на коронавируса, производителите са преминали през най-тежката криза в историята си. Много компании са били на ръба на фалита.
За Петер Зауер и неговия екип, които изработват фойерверки, това също е било предизвикателство. "Печелим само една трета от това, което печелехме преди." Фактът, че все още печелят някакви пари, се дължи на това, че Зауер адаптира дейността си. Например, сега той разчита най-вече на сигнални ракети.
Защото фойерверките вече не са предназначени само за забавление. Те трябва да бъдат и тихи, екологични и щадящи животните. "Пластмасата до голяма степен е премахната и заменена с картон. А ако трябва да е по-стабилно, се използва глина. Това е важна тема в индустрията. Много неща се случиха през последните години", казва Зауер.
Проблемите с фойерверките не изчезват
И докато пиротехническата индустрия въздъхва с облекчение, природозащитни организации критикуват възобновяването на продажбите. Те са недоволни, че властите са решили да отменят забраната за продажба на пиротехника.
Повечето от хората в Германия също споделят това мнение. Представително проучване на Центъра за защита на потребителите в Бранденбург показва, че 53% подкрепят забраната на фойерверките, докато 39% се обявяват против подобна мярка. "Става дума за безброй изгаряния, наранявания на очите, уплашени животни, материални щети по превозни средства и сгради. Да не говорим за огромните количества отпадъци и тежестта върху околната среда", коментира Юрген Реш от германската асоциация за опазване на околната среда.
Животните също страдат от фойерверките. Освен домашните любимци, особено засегнати са птиците, пише Германският съюз за защита на природата: "Те бягат на много по-голяма височина, не кацат дълго време и често напускат местата си за почивка и спане за няколко дни. Водните птици реагират на фойерверки дори на разстояние от два до седем километра."
***
Припомнете си и тази снимкова галерия от нашия архив:
Нова година в Европа: най-причудливите обичаи
Разни хора, разни обичаи: в различните краища на Европа посрещат Новата година различно. В тази снимкова галерия се спираме на някои от най-необикновени новогодишни обичаи на Стария континент.
На 31 декември в Шотландия с пищни фойерверки посрещат празника Хогманай. Облечени в традиционния шотландски килт, мъже обикалят по домовете и черпят с уиски и хляб, носят със себе си и въгленче. Появата им пред прага на дома носи късмет на обитателите му. Точно в полунощ всички пеят традиционната келтска песен "Auld Lang Syne".
Снимка: dapd
ЧНГ по датски
В Дания това е стара традиция: точно в 18 часа на 31 декември кралицата поднася новогодишното приветствие, което се излъчва по всички радио- и телевизионни канали. След това датчаните сядат на трапезата с приятели, вдигат наздравици с много шампанско и си похапват "Kransekage" - сладкиш от бадемово тесто. На когото са му останали сили, точно в полунощ се качва върху стол, за да скочи от него.
Снимка: Imago/Dean Pictures
Австрия: валсове и сладки-рибки
В полунощ на 31 декември в Австрия от всички радиа и телевизии звучи "На хубавия син Дунав". Така, понесени от ритъма на валса, австрийците посрещат Новата година. На празничната трапеза не бива да липсват сладките във формата на рибки, на които обаче първо им се изяждат перките и опашките - за да не избяга щастието. Нещастие може да споходи и всеки, който простира пране в новогодишната нощ.
Снимка: DW/E.Numanovic
Испанците броят с грозде
Това е стара испанска традиция, гарантираща много смях и забава: точно в полунощ при всеки удар на часовника испанците слагат в устата си по едно зърно от грозде, отброявайки дванайсетте удара на часовника. При това нямат право нито да сбъркат при броенето, нито да се задавят, иначе ще бъдат нещастни през годината. В 5 часа сутринта празнуващите се черпят с чурос - пържено тестено изделие.
Снимка: picture-alliance/dpa/M.A. Molina
Италия: червено бельо, джолан и леща
За Нова година италианците обичат да си подаряват червено бельо, а старото се изхвърли през прозореца. Поверието гласи, че това носи късмет. На новогодишната трапеза пък в никакъв случай не бива да липсва свински джолан с леща. Смята се, че това носи щастие.
Снимка: picture-alliance/dpa/P.Seeger
Чехия: попитай ябълката!
В Чехия посрещат Новата година с пенливо вино и вкусни чешки хлебчета "Chlebicky". За да узнаят каква ще е съдбата им през настъпващата година, чехите имат обичай да разполовяват ябълка: ако семките ѝ се окажат на кръст, това не вещае нищо добро. Но образуват ли звезда, това е сигурен знак за голям късмет. Както и в България, точно в полунощ прозвучава националният химн и лумват фойерверки.
Снимка: picture-alliance/dpa/R. Fluger
България: кукери и сурвакари
В България има обичай по Нова година кукери да прогонват злите духове: мъже, предрешени като страшни зверове, танцуват по улиците, за да пропъдят студа и лошите сили. За плодородие пък извършват символични обредни действия. Хората се сурвакат за здраве и късмет.
Снимка: picture-alliance/dpa/V. Donev
Гърция: коз, коз и ЧНГ!
Гърците празнуват настъпването на Новата година в семеен кръг, играят карти и хвърлят зарове. Поверието гласи, че който спечели на карти, ще има късмет през цялата година. Утешението за загубилите е, че ще бъдат щастливи в любовта. Подобно на българите, гърците също слагат паричка в празничната питка. На когото се падне тя, ще бъде богат.
Снимка: enry Schmitt/Fotolia.com
Турция: отвори крана на чешмата!
И в Турция късметът не идва сам, а трябва да го повикаш. Обичаят повелява в полунощ да отвориш всички кранове и вратите на жилището, преди отново да ги залостиш. Турците също обичат да си подаряват червено бельо - за здраве и щастие. А гръмкият смях и яденето на сладко са залог за мирна година. Подаръците идват заедно с "Noel Baba" - турския Дядо Коледа.