Почти всеки жител на берлинския квартал Карлсхорст знае за изоставените триетажни сгради с прогнила дограма, които стоят празни от 30 години. Местните хора ги наричат „руските къщи“. В продължение на 50 години там са живели семействата на съветските, а по-късно - на руските офицери. През лятото на 1994 година Русия извежда войските си от Германия, включително от Берлин. Но тези къщи остават руска собственост.

Собственик е руската държава

Днес зданията са оградени, а понякога възрастно руско семейство почиства района от паднали листа и боклуци, както разказват местните жители. Към берлинските власти нееднократно са били отправяни молби да решат проблема с изоставените сгради – особено на фона на острия недостиг на жилища в Берлин. „Собственикът им, т.е. руската държава, трябва да бъде принуден да направи нещо. Много жалко е на това прекрасно място да съществува подобно безобразие“, казва пред ДВ местен жител.

Лилия Усик – общински съветник в Берлин, която е с украински произход, предлага тези обекти да бъдат отнети от Русия и да бъдат дадени на Украйна. По нейните думи става дума за поне 66 жилища, които биха могли да възникнат на това място. „Инициативата ми предвижда тези къщи да бъдат предадени на Украйна в рамките на санкциите. А Украйна може да ги продаде или да ги върне на Германия. Така те пак ще излязат на жилищния пазар в Берлин, където ситуацията е критична“, казва Усик пред ДВ.

Как "руските къщи" стават руска собственост

Спокойният и зелен квартал Карлсхорст е предпочитан от възрастните хора и младите семейства. Но исторически той се асоциира с присъствието на съветските войски в Берлин. Именно в Карлсхорст на 8 срещу 9 май 1945 година е подписан актът за безусловната капитулация на Хитлерова Германия.

Но още на 4 май 1945 година по улиците на Карлсхорст преминава автомобил с високоговорител и съобщава: Червената армия заповядва на местните жители в срок от 24 часа да освободят домовете си. Историкът Кристоф Майснер споделя, че тогава 8 000 германци са били принудени да напуснат жилищата си, в които се заселват съветски офицери. С течение на времето окупационната съветска власт връща на германците тези обекти, намалявайки присъствието на своите войски в Карлсхорст. През 1994 година те вече окончателно напускат територията на бившата ГДР.

Парадокс е, че къщите остават руска собственост

Но как тези къщи стават руска собственост? Историкът Кристоф Майснер определя като парадокс това, че те и до днес принадлежат на Руската федерация. „Необяснимо е, като се знае, че с изтеглянето на съветските, а по-късно - руските войски, всички заети от тях недвижими имоти са предадени на Федерална република Германия – на Федералната служба по недвижимите имоти.“ Историкът добавя, че няма специално споразумение за предаването на къщите в Карлсхорст в руски ръце. Той предполага, че обектите навярно са предадени във владение на СССР още от властите в ГДР.

Федералната служба по недвижимите имоти, която управлява и жилищни обекти в бившата ГДР, също не знае как „руските къщи“ са станали руска собственост. Извън имотите в Карлсхорст днес Русия владее формално само два обекта в Берлин – сградите на посолството и на Руския дом на науката и културата в центъра на германската столица. И двата обекта са дипломатическа собственост, за разлика от „руските къщи“.

Дали Украйна би могла да получи "руските къщи" в Берлин?

Все пак какви са шансовете на Германия да конфискува руската недвижима собственост в Карлсхорст и да я предаде на Украйна? В Берлинската община признават, че в момента юридически възможности за изземането на руските обекти няма – чуждата държава като собственик има същите права и задължения като всеки друг собственик на недвижим имот. „За продажбата на зданията е необходима готовността на Русия да предаде имуществото – каквато в момента няма“, казват за ДВ от общинските власти. Те вече са правили опит да откупят „руските къщи“ от Москва – през 2020 година, но така и не са получили отговор от руските дипломати.

Лилия Усик обаче не губи надежда – предвижда дискусии в общинския съвет, а за да привлече вниманието към обектите, пише запитвания до депутатите в Бундестага и до Европейския парламент. „Ако успеем, това ще стане прецедент – Русия трябва да разбере, че диктатурата ѝ струва скъпо. И изобщо всичко това, което тя върши в Украйна, нейните действия и разрухата, която носи, не могат да минават без последствия и без поемането на съответната отговорност.“

***