"Вакъфлъ е всичко, което имаме. Това е единственото арменско село в Турция. То е нашият дом. Къса ми се сърцето, когато го гледам в това състояние", казва пред агенция Ройтерс 67-годишният Масис, пенсиониран бижутер, който на старини се е завърнал от Истанбул в родното си село.

Вакъфлъ пострада много сериозно от опустошителното земетресение. Повечето къщи в селото са сериозно увредени, а цялото население на практика е без ток.

"Не смеят да кажат, че са арменци"

Германският вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) цитира на свой ред Мисак Хергел, според когото допреди земетресението селото е привличало много туристи от страни като Германия, Франция, САЩ и Швеция. Хергел също е пенсионер - турчин от арменски произход, заселил се във Вакъфлъ. Пред ФАЦ членът на местното църковно настоятелство казва, че етикетът "последното арменско село в Турция" е измислен от медиите. Това клише изобщо не отговаря на истината, защото в Турция има много други арменски села - просто техните обитатели не смеят да кажат, че са арменци, твърди Хергел. Според него проправителствените турски медии също поддържат версията за "единственото арменско село в Турция" заради геноцида срещу арменското население от 1915, който Анкара отрича и до днес.

"Селото се прослави по цял свят през 1997, когато там построиха черквата "Света Богородица". Този градеж беше истинска сензация, понеже по онова време в Турция изключително трудно издаваха разрешения за строеж на църкви. Вакъфлъ се превърна в магнит за арменската диаспора и в символ на отношението на Турция към историята на геноцида. Туризмът разцъфна, селото преживя своя културен ренесанс", пише Фредерике Бьоге в репортажа си във ФАЦ. Авторката припомня за въстанието на пет арменски села срещу избиването на арменци от страна на османските власти - едно от тези села тогава е тъкмо Вакъфлъ.

Допреди земетресението на важните християнски празници към селото се стичали стотици хора, но днес вече не е така. Репортерката описва прекършената черковна камбанария и задръстената от дюшеци и покъщнина вътрешност на черквата - след разрушенията хората са струпали тук вещи.

"Хергел се надява, че в рамките на година черквата ще бъде възстановена и наново осветена. Но в провинцията всичко става твърде бавно. Много е трудно да се добереш до строителни материали, до разрешения за строеж и работна ръка", пише ФАЦ. От публикацията научаваме още, че след земетресението селото получило помощ доста по-бързо от други селища в региона: 50-хилядната арменска общност в Истанбул бързо се мобилизирала да помага.

"Тук поддържат старите арменски традиции, сред които доскоро беше винопроизводството и варенето на плодови ракии. Тези напитки се продаваха на туристите. Но президентът Ердоган непрекъснато и все повече затягаше правилата за производството на алкохол, за да трупа точки пред своята ислямско-консервативна клиентела. След няколко полицейски хайки в селото, продукцията на напитки временно беше прекратена. А да се набави официален лиценз за производство е трудна работа, която отнема много време", пише репортерката на ФАЦ.

Пред агенция Ройтерс 26-годишен мъж от селото също споделя, че учил винопроизводство в Северна Турция и смятал да прекара живота си във Вакъфлъ, но сега вече нямал никаква идея кога хората отново ще могат да си стъпят на краката.

Вакъфлъ и отношението на властта

ФАЦ припомня, че Вакъфлъ беше медийна тема още в началото на сегашното столетие, когато Турция активно се стремеше към членство в ЕС. "Тогава във фокуса на вниманието беше именно отношението на Турция към историята на геноцида. Тогавашната власт усърдно насърчаваше развитието на Вакъфлъ, за да се представи в положителна светлина. Когато през 2011 година Франция обяви за престъпление отричането на този геноцид, а пет години по-късно германският Бундестаг също прие резолюция по въпроса, в селото запристигаха журналисти от проправителствените турски медии. Те се опитваха да изкопчат от местните хора клетва за вярност към Турция", припомня германският всекидневник.

А агенция Ройтерс добавя още факти по същата тема: "Жителите на селото говорят помежду си на местния арменски диалект, който е изпъстрен с арабски и турски думи. Турция е преобладаващо мюсюлманска страна, но в нея живеят и няколко много стари християнски общности - топящи се остатъци от едно многочислено население, живяло в една мюсюлмански ръководена, но иначе мултиетническа държава. В Османската империя, предшественичка на днешна Турция."

*****

Вижте и това видео от архива ни: