Навес от дъски, зад него отделена площ от шест квадратни метра, без прозорци. Тук живее четиричленно семейство от Украйна - майка, баща и две деца. Клаудия Крузе, която от осем години е отговорник по интеграцията в малката община Одентал, недалеч от Кьолн, изпитва болка, че трябва така мизерно да настанява хора. Но не вижда друг изход.

Сгради, които изобщо не са подходящи

Всяка седмица от регионалната администрация в Кьолн изпращат на общината нови и нови хора, търсещи убежище. „Понякога, когато пристигне майка с малко дете, се налага да местим други хора, което представлява огромно логистично предизвикателство за общината“, казва Крузе в репортаж на АРД по темата за мигрантите.

В Одентал, община с около 15 000 души население в Западна Германия, в момента са настанени 565 бежанци - три пъти повече, отколкото през 2015 година - по времето на голямата бежанска вълна, уточнява изданието. Тези хора имат право на езикови курсове, както и на място за децата си в детска градина или в училище - поне на теория. На практика обаче местните власти се занимават само с това „да настанят хората по някакъв начин“, казва Крузе – понякога в сгради, които изобщо не са подходящи за това.

Унизителни условия

Общинската пълномощничка по въпросите на интеграцията не одобрява това и казва: „Няма нищо общо с човешкото достойнство, когато едно семейство с две деца трябва да живее на тъмно, без прозорци. И къде остава моето достойнство, ако всеки път трябва да правя компромис с личните си ценности, за да настанявам хората по този начин?“, казва Крузе.

Безпартийният кмет на Одентал Роберт Ленертс смята, че Германия се е провалила в политиката си по отношение на бежанците. Той встъпи в длъжност през 2015 г., организира настаняването на първия голям приток на бежанци, създаде структури и подслони хората децентрализирано, за да ги интегрира по-бързо. Днес това вече е невъзможно. Това е още една причина, поради която Ленертс не иска да се кандидатира отново за кмет през следващата година.

Цял квартал от хора с отхвърлени молби за убежище

Особено го дразни фактът, че към общината се прехвърлят и много хора с отхвърлени молби за убежище, които - следователно - нямат изгледи да останат в Германия. Около една четвърт от хората, приети в Одентал, са именно с такъв статут. А хората, които са били върнати обратно в родината им, се броят на пръстите на едната ръка, казва Ленертс. Това се усеща и от местните хора и предизвиква все по-голямо недоволство сред тях, уверява той. „Усещаме, че настроението се е променило. И ни затруднява да осигуряваме нови места за настаняване. Ако решим за тази цел да закупим някой имот, вече срещаме огромна съпротива, включително и в социалните медии“, казва кметът.

Но защо продължават да бъдат разпределяни по общините хора, чиито молби за убежище са били отхвърлени, пита АРД. От Министерството на интеграцията на Северен Рейн-Вестфалия се позовават на параграф 47 от Закона за предоставянето на убежище. Според него всеки, който е живял до 18 месеца в държавен център за настаняване, след това се разпределя в община. Това се отнася и за „лицата, които към момента на прехвърлянето им са с отхвърлени молби, тоест трябва да напуснат страната“.

Изключение се прави за лица, търсещи убежище, които идват от сигурни страни на произход, например от Турция. Те остават в държавния център за настаняване, докато напуснат страната окончателно. Друго изключение се отнася за непълнолетните лица и техните семейства: те се разпределят към общините след най-много шест месеца - независимо докъде е стигнала процедурата за предоставяне на убежище.

Ускоряване на граничните процедури

На този фон Германия е решена да ускори процедурите по екстрадиране съгласно Дъблинското споразумение, тоест властите по-бързо да установяват откъде даден кандидат за убежище е пристигнал в Германия. Според Дъблинския регламент той трябва да кандидатства за убежище именно в страната, през която е влязъл на територията на ЕС, припомня изданието.

За тази цел Федералната полиция ще провежда на място интервюта с търсещите убежище и ще може да черпи информация от централната база данни на ЕС за идентификация ЕВРОДАК. Освен това полицията ще трябва да предотвратява опити на засегнатите лица да се укриват – например като ги настанява в места за временно задържане в непосредствена близост до съответния граничен пункт. За тази цел полицията трябва да получи от съда одобрена молба за задържане, а от съдебните органи на федералните провинции ще са задължени да действат възможно най-бързо.

В момента в Германия има 800 места за временно задържане на кандидати за убежище до тяхното екстрадиране, което германската министърка на вътрешните работи Нанси Фейзър смята за крайно недостатъчно. Според нея връщането от хора направо от германските граници отговаря на националното право.

***