Най-високият дипломатически пост в НАТО ще бъде овакантен през октомври, а сегашният генерален секретар Йенс Столтенберг обяви чрез говорителя си миналия месец, че няма намерение да подновява договора си. Това повдига въпроса кой ще бъде 14-ият генерален секретар на Алианса. А също и какви са шансовете за първи път жена да заеме поста. Почти половината от 30-те страни членки на НАТО дискретно са предложили свои кандидатури.

Йенс Столтенберг е начело на отбранителния съюз от 2014 година. Новият генерален секретар ще трябва да поддържа единството между съюзниците, да балансира интересите им и да насърчава консенсуса, независимо дали рисковете пред Алианса идват от фигури като Доналд Тръмп или от Владимир Путин. Необходими са дипломатически умения и лоялност към НАТО, а самият генерален секретар няма правомощия да взема политически решения. Той само формално председателства Северноатлантическия съвет - най-висшия орган на НАТО. Той не разполага и с правомощия за военно командване. Той или тя ще трябва да представлява НАТО пред други правителства и пред пресата. Кандидатът трябва да е бил държавен или правителствен ръководител. Владеенето на английски е задължително, желателно е и ползването на френски.

Какви са критериите за подбора?

Кандидатът трябва да е в добри отношения с Вашингтон. САЩ си остават решаващ фактор в организацията, макар генералният секретар по традиция да е европеец. Принципно Съединените щати осигуряват върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа (SACEUR), което е по-значимата длъжност във военния съюз.

Новият генерален секретар трябва да бъде одобрен с консенсус от всички 30 правителства. Това означава, че регионалните интереси, произходът, политическата среда, както и военната тежест и дипломатическото значение на страната по произход трябва да са подходящи.

Каква е процедурата за кандидатстване?

Не съществуват официални процедури или изборен комитет. Дипломатите преговарят от името на правителствата си на тайни кръгове до достигането на консенсус. Няма и официално гласуване. След това държавните и правителствените ръководители от Алианса обявяват новото име на среща на върха. Следващата такава ще се проведе във Вилнюс на 11 юли.

Независимо от това при всичките досегашни 13 назначения е имало разнообразие от варианти и изключения. Едно от тях е единственият германски генерален секретар Манфред Вьорнер (с мандат от 1988 г. до 1994 г.), който никога не е бил ръководител на правителство, а "само" министър на отбраната. Това важи и за повечето от останалите, които са заемали длъжността. Първият генерален секретар - британецът барон Хейстингс Исмей - преди това е бил само държавен секретар, но също така и генерал.

Кой участва в надпреварата?

Дипломат от НАТО, пожелал анонимност, залага на жена от балтийските страни заради съществуващата руска заплаха. Министър-председателката на Естония Кая Калас или премиерката на Литва Ингрида Симоните биха могли да бъдат евентуални кандидатки. Жена от някоя от страните от източния фланг със сигурност би получила подкрепата и на Полша, чиято военна тежест в НАТО непрекъснато нараства. Споменава се и името на Зузана Чапутова, президентката на Словакия - страна с обща граница с Украйна.

Интересен кандидат в надпреварата е Клаус Йоханис, президентът на Румъния, страна със стратегическо значение за НАТО заради Черно море. Твърди се още, че Италия е препоръчала бившия министър-председател Марио Драги за нов шеф на НАТО, както и че Великобритания също има амбиции - в тази връка се споменава името на Тереза Мей.

Известни шансове има и канадската министърка на финансите Кристия Фрийланд, която е внучка на украински имигранти. В страната имаше ожесточен дебат за произхода ѝ, тъй като руските пропагандни медии повдигнаха въпроса за предполагаеми връзки на дядото на Фрийланд с нацистите през Втората световна война. В крайна сметка руските дипломати бяха изгонени от Канада. Основен проблем на Фрийланд е, че не е европейка. Съмнително е дали европейските страни от НАТО биха се отказали от поста, който традиционно им се полага. Твърди се обаче, че канадката има подкрепата на САЩ, писа "Вашингтон пост".

Удължаване на мандата на Столтенберг?

В коридорите на щабквартирата на НАТО се чуват и слухове, че сегашният генерален секретар може да продължи да изпълнява функциите си до април 2024 година. Тогава НАТО ще навърши 75 години. Достоверността на тези твърдения изглежда се засилва и от това, че длъжността, която Йенс Столтенберг първоначално искаше да заеме в Норвегия - шеф на централната банка - така или иначе вече е заета.

Догадките ще продължат още известно време. Германската информационна агенция ДПА припомня в тази връзка, че имената, които в началото се споменават публично като възможни бъдещи шефове на НАТО, често се оказват погрешни накрая. Така че не са изключени изненади.