"Оценката ми на това, което наблюдаваме в последно време, е, че турската външна политика е объркваща", казва пред АРД Мартин Ердман, бивш посланик на Германия в Турция. Той дава пример с поведението на президента Ердоган непосредствено преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс. Първо турският държавен глава настоя страната да бъде приета в Европейския съюз (ЕС), а няколко часа по-късно се отказа от това си искане.

"Трудно ми е да разпозная някаква стратегия", казва Ердман по адрес на поведението на Анкара. "В момента виждаме политика на люшкане по отношение на Русия, НАТО и Украйна. Това е ad hoc политика, често съобразена с моментното състояние", допълва той.

"Ердоган вероятно е осъзнал, че Русия е губещата във войната”

След срещата си с президента Володимир Зеленски, Ердоган подкрепи бъдещето членство на Украйна в НАТО. Той освен това позволи на Зеленски да прибере в Украйна командирите от "Азовстал", които трябваше да прекарат остатъка от войната на територията на Турция. "Ако трябва да изляза отвъд определянето му като объркващо, ще каже, че това е усилие на турския президент да се представи на международната сцена като важен играч, който привлича голямо внимание с хаотичните си движения", казва Ердман пред германската обществена телевизия.

"Ердоган вероятно е осъзнал, че Русия е губещата страна във войната- както в стратегически, така и в глобален план", продължава дипломатът и добавя: "Дори в страни като Китай, Южна Африка и Бразилия подкрепящата реторика бавно затихва. Възможно е Ердоган все пак да иска да застане на правилната страна в правилния момент, преди нещата да са тръгнали надолу."

Турция е важна за Запада и Западът е важен за Турция

Бившият посланик в Турция разказва и за причините непоследователното поведение на Ердоган да се толерира от партньорите. "Нуждаем се от Турция като стожер на стабилността в района", казва той. "Освен това половината турско население е прозападно настроено и не искаме да губим тези хора. И трето - по отношение на миграцията и политиката за бежанците Турция играе важна роля." 

За самата Турция обаче също е изключително важно да членува в НАТО. "Освен ООН, НАТО е единствената организация, в която Турция може да действа на равни начала с партньорите си. Както видяхме - при обсъждането на присъединяването на Швеция", обобщава Мартин Ердман в интервюто си за АРД.

Според германския дипломат международният натиск върху Турция по отношение на приема на Швеция в НАТО е бил толкова голям, че Ердоган не е имал друга опция, освен да склони. Но всъщност турският президент е успял да постигне главната си цел в спора за членството на Швеция в Алианса: той е принудил Запада да се отнася по-сериозно към Турция и нейните интереси, пише Сузане Гюстен в "Тагесшпигел".

Нов тласък на турско-европейските отношения?

Ердоган е пределно наясно, че Турция няма как да стане член на ЕС, смята авторката. Споменаването на подобно искане е целяло единствено да увеличи възможността за преговори между Брюксел и Анкара. След него председателят на Европейския съвет Шарл Мишел обеща нов тласък на турско-европейските отношения. Точно от това се нуждае Ердоган, за да измъкне страната си от икономическата криза. ЕС е най-големият търговски партньор на Турция, припомня в тази връзка "Тагесшпигел".

Призивът на Ердоган за по-близки връзки между Турция и Европа показва, че той отново иска да се ориентира повече към Запада. Допускането на Швеция в НАТО и подкрепата за Украйна са сигнали именно в тази посока.