Алексей Навални получи нова присъда за екстремизъм - 19 години затвор при специален режим. Това не бе неочаквано - обвинението искаше 20 години. А присъдата е точно толкова несправедлива, абсурдна и политически мотивирана, колкото и предишните. Сама по себе си новината представлява цинично напомняне за намиращия се вече над 2,5 години зад решетките известен руски опозиционер. На фона на ужасите от войната на Русия против Украйна той и другите политически затворници неоправдано бяха забравени - споменът за тях се съживява само в дните на нови присъди. А техните съдби зависят директно от изхода на войната.

За Навални тази присъда е рекорд, но не и предел. Кремъл продължава курса си на максимално строги, сравними със сталинските срокове за задържане на своите противници - включително до въведената неотдавна доживотна присъда за държавна измяна. Целта е очевидна: "да се избият от главата мислите за противодействие" и "да бъдат сплашени милиони", както пише и самият Навални в текст, публикуван в навечерието на присъдата.

Навални напразно се надява на протест в Русия

В този текст опозиционерът остава верен на себе си и продължава да се надява на вътрешна съпротива спрямо диктаторския режим на президента Путин. Напразно. Опитът от предишните години показа, че тези надежди не са оправдани и засега няма основания да се мисли, че това ще се промени скоро.

Новата присъда засили усещането, че Навални и другите руски политически затворници има една реална надежда - победата на Украйна. Ярки политически фигури като него ще излязат на свобода едва тогава, когато Украйна победи във войната, което ще доведе до смяна на властта в Русия. Възможно е това да не стане веднага. Поражението може да бъде последвано от период на смут и на вътрешно противопоставяне, но резултатът ще бъде неизбежен - крах на системата на Путин.

Бързината, с която ще се случи това, зависи и от Навални. Това е едновременно и ключов момент, и известен парадокс. Свободата на опозиционера и неговият шанс да дойде на власт в Русия зависят от Украйна. Много украинци искрено съчувстват на Навални, но се съмняват в неговите възгледи. За което не е да не е имало поводи.

От критиката към Кремъл до критиката към войната

Някои не могат да простят на Навални неговото отдавнашно спорно сравнение на анексирания Крим със сандвич, който бива разнасян насам-натам, макар че той, вече намирайки се зад решетките и година след началото на голямата война, се обяви отчетливо за връщане на полуострова на Украйна. Дни преди получаването на новата присъда опозиционерът предизвика нова вълна от критики, наричайки "политзатворник" Игор Гиркин (Стрелков) - арестувания в Русия ултранационалист и осъден в Нидерландия военнопрестъпник по делото за сваления "Боинг", който изигра ключова роля в разпалването на войната в Донбас.

И досега в изказванията на Навални и на неговите съмишленици основен аргумент против Кремъл остава борбата с корупцията. Именно в този контекст той критикува и войната в Украйна. Фондът за борба с корупцията още не се е превърнал във Фонд за борба с войната. По това Навални се различава от опозиционера Владимир Кара-Мурза, който получи за по-резките си антивоенни изказвания максималната към момента присъда от 25 години.

В продължение на години Навални бе смятан за критик номер едно на корупцията и политиката на Кремъл, за което получи заслужено признание. Но тепърва му предстои да стане главен критик на войната. Вниманието към неговите думи и призиви за поддръжка на Киев няма да отслабне, а доверието към Украйна, от която зависи неговото освобождение, ще нарасне.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.