"Една сутрин се събудих и видях публикувани в турски вестник адресът ми в Германия и снимки – мои, на семейството ми, на детето ми. Разбира се, че ме е страх." Това разказва турският журналист Джевхери Гювен, който живее в Германия под полицейска охрана заради заплахи за живота му.

Под същата заплаха са още много турски журналисти, избягали от режима на Ердоган в различни страни по света. Те напускат Турция по една и съща причина и почти по едно и също време през 2016 година. Тогава в Турция излизат на бял свят информации за корупционни скандали, свързани с президента Ердоган, които медиите отразяват без цензура.

Как започва всичко за: Джевхери Гювен, Левент Кенез, Тарък Торос и Бюлент Кенеш

По онова време Джевхери Гювен е главен редактор на сп. „Nokta“, което остро критикува Ердоган за корупционните скандали, свързани със сина му Билял Ердоган, относно придобиване на земи в Истанбул, както и разкрития за зет му, според които той предоставял петролни суровини на терористичната групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ).

Турската телевизия „Bugun“ също не спира да коментира скандалите: „Тогава останахме почти сами сред другите медии и си давах сметка, че някой ден ще си платя за това, че дръзнахме да излъчваме тези новини“, спомня си и Тарък Торос, директор на телевизията през 2016.

Пак тогава Левент Кенез е главен редактор на в. „Meydan daily“. „Арестуваха ме с обвинения, че с публикациите ми за корупционните скандали засягам националния интерес на Турция. Сложиха ме в една малка килия с железни решетки, бях в шок. След като ме освободиха, имаше полицейска акция в дома ми в четири сутринта. Тогава разбрах, че няма как да остана да живея в Турция и свободно да върша работата си като журналист“, разказва той.

"Това от филмите е много близо до реалността"

През същата година Бюлент Кенеш, основателят на в. „Today’s Zaman“ и негов главен редактор, също е арестуван в Турция заради публикации срещу политиката на президента Ердоган. Вестникът е закрит, а той е хвърлен в затвора: „Аз съм свидетел какво се случва в турските затвори от първо лице. Журналистите там са изцяло изолирани. Имаше колеги, които се разболяха в турски затвори, не получиха никаква медицинска грижа и загинаха. Същото се случва и с обикновените хора там. Това, което сме гледали по филмите е много близко до реалността – изтезанията, липсата на достъп до здравна грижа – правят го нарочно и е част от политиката на режима на Ердоган срещу всички инакомислещи хора. Те са определяни като врагове. Това е вражеска политика срещу гражданите на Турция. Затова и отношението към опозицията е такова – като срещу врагове“, твърди турският журналист.

Търък Торос, директор на телевизия „Bugun“, си спомня как през 2016 полицаите чупят прозорците и нахлуват в телевизията със сълзотворен газ по време на живо излъчване: „Не разрешаваха на никого да отиде дори до тоалетната. Аз и един оператор бяхме в новинарското студио, заключихме се там и с една мобилна камера продължихме да излъчваме около осем часа на живо. След това полицията нахлу при нас, но аз казах на колегите ми излъчването да продължи, като обяснявах, че това е незаконно. В този момент си помислих и го съобщих в ефир, че това са последните часове и кадри на моята телевизия. Гражданите на Турция видяха какво се случва, но за съжаление - три дни след това, когато бяха изборите, всеки втори даде гласа си за Ердоган. Това беше голямо разочарование за мен и една от причините да напусна Турция. Другата е, че след като те поеха контрол над телевизията, започнаха да ме заплашват всеки ден“, свидетелства Торос.

Съдебната система в Турция

Преди да избягат от родината си и четиримата турски журналисти се сблъскват със съдебната система в Турция. Според тях, съдебната система в Турция след 2016 е изцяло под контрола на Ердоган, когато той въвежда извънредно положение и с негово решение 4 000 съдии са отстранени, защото са против управлението му. „На тяхно място бяха назначени други съдии, които са членове на неговата партия и обкръжение. Ярък пример по какъв начин се издават сега присъдите е, че съдиите получават SMS директно от управляващите или пък куриери доставят чрез писма съдебните решения, които те трябва да произнесат срещу някого“, твърди Левент Кенез. А колегата му Бюлент Кенеш допълва: „Съдебната система се е превърнала в средство за налагане на наказания срещу инакомислещите - интелектуалци, журналисти и всякакви хора. Наказания в посоката, която Ердоган пожелае“.

Според Джевхери Гювен в Турция междувременно са създали и категорията „опасни затворници“. „Но не се имат предвид изнасилвачи и серийни убийци - не, в Турция „опасни затворници“ наричат политическите затворници. Поставят ги за времето на цялата присъда в малки изолационни килии. Много такива затворници изтърпяха и голям физически тормоз – пребиваха ги и за някои това завърши със смърт“, твърди Гювен.

Когато Джевхери Гювен пристига в Германия, той е поставен под полицейска защита. Властите в Германия потвърждават, че има опасност за живота му. Заплахите срещу него са не само от страна на режима на Ердоган, но и от различни престъпни групировки в Турция, които според Гювен са в близки отношения с държавни служители в страната. „Най-големият мафиотски бос в Турция Аляеттин Чакъджъ също лично ме постави под прицел. Да не говорим, че нееднократно Ердоган поиска лично моята екстрадиция от Германия в Турция. Впоследствие проправителствени турски медии намериха моя точен адрес в Германия и го публикуваха заедно със снимки на цялото ми семейство. Това ме поставя и под прицела на фанатици, които живеят в Германия“, казва Гювен.

"Свободната турска журналистика в момента се намира в изгнание"

Същото разказва и Бюлент Кенеш: „На 19 октомври 2022 турски проправителствен вестник публикува на първата си страница моя снимка и посочи адреса, на който живея в Швеция, телефонния ми номер и други мои лични данни. Тази медия директно ме посочи като цел.“

Според турските журналисти тези заплахи имат две цели: „Първата е да ни уплашат, за да спрем да публикуваме материали срещу режима на Ердоган, което правим и до днес от чужбина. Втората е - фанатиците да ни нападат. Мои колеги бяха нападани и бити на улицата в Швеция. Искам да подчертая, че тези нападения са целенасочени и организирани от режима на Ердоган. И в бъдеще, ако нещо се случи с мен, искам дебело да подчертая, че виновникът ще е единствено Ердоган“, заявява Бюлент Кенеш.

За турските медии, които публикуват снимките, адресите и личните данни на свои колеги в чужди страни и четиримата са единодушни. Те смятат, че в момента е много трудно да се говори за свободна журналистика в Турция. „Свободната турска журналистика в момента се намира в изгнание“, повтарят събеседниците ми.

Турция, руският газ и взаимоотношенията с Путин

Що се отнася до отношенията между Турция и Русия от началото на войната в Украйна, както и до доставките на руски газ, Левент Кенез казва следното: „Турция е много зависима енергийно от Русия. Огромна част от газа, който използва Турция, е руски. Освен това Русия в момента изгражда атомна централа в Турция. Затова и всички изявления на Ердоган по отношение целостта на Украйна са дипломатически изказвания на хартия. Основна цел на Ердоган е да спечели президентските избори през 2023. Ердоган няма принципи като политик и затова днес, колкото да е в близки отношения с Путин, при обратен развой в Украйна веднага ще стане в близки отношения със Запада. Колкото до България и „Турски поток“, както и да се именува въпросната тръба, тя в действителност е Путинов поток. Целта беше Украйна да бъде изолирана и това помогна на войната на Путин. Като се има предвид, че проектът беше реализиран през 2020, това е политически цинизъм от страна тези, които го построиха“, подчертава Левент Кенез.

"Една нощ можем да дойдем внезапно"

След началото на войната в Украйна Швеция поиска присъединяване към НАТО, а правителството на президента Ердоган наложи вето и изготви списък с турски граждани, които иска да бъдат екстрадирани от Швеция в Турция. В замяна Турция би вдигнала ветото за присъединяване на Швеция към Алианса.

Един от хората в този списък е Бюлент Кенеш. Той споделя: „Аз съм журналист, който върши своята работа, спазвайки международните журналистически стандарти, но от един деспот може да се очаква всичко. Може да ме отвлече, да ме убие... всичко това може да се случи.

Тарък Торос: „Аз съм във всички списъци на хора, които са заплашвани. Няма да се върна никога в Турция. Даже нямам и такива мечти. Дори не бих минал покрай самолет, който ще пътува в тази посока и не бих пътувал в самолет, който лети над въздушното пространство на Турция. Ако бях в Турция, щях да съм или в затвора, или да съм си намерил сигурно укритие, от което никога да не изляза.“

Джевхери Гювен: „Една сутрин се събудих и видях публикувани в турски вестник адресът ми в Германия и снимки – мои, на семейството ми, на детето ми. Разбира се, че ме е страх. Но едно е да ви е страх и да се поддадете на страха, друго е да контролирате самия страх. Въпреки страха, ще продължавам работата си - да давам информация на турските граждани през различни канали. Затова напуснах Турция.“