По повод на Европейското първенство по футбол в Германия бе открита доста необичайна изложба: на територията на бившия концлагер Бухенвалд информационни платна разказват за заниманията на лагеристите с... футбол.

От време на време надзирателите разрешавали на концлагеристите да играят футбол - макар че повечето от тях, изтощени от тежкия труд и оскъдната храна, не са могли да участват в мачовете. През април 1939 година се състоял и първият турнир: отбор от евреи срещу отбор от неевреи. Победили евреите, пише в своите мемоари лекарят Едгар Роден от Виена, който по това време е бил в лагера.

Футболът е позволявал на лагерниците - както на играчите, така и на зрителите - за кратко време да излязат от реалността на ежедневието в лагера и свързаните с него опасности. Свидетели твърдят, че в един момент в Бухенвалд имало цели 12 отбора.

За надзирателите от СС обаче игрите били средство да се запази усещането за нормален живот и да се замаскира престъпният характер на концлагера, отбелязва от името на организаторите на изложбата Рикола-Гунар Лютгенау. Неслучайно футболното игрище е било едно от местата, което охраната показвала на външните посетите на лагера.

Двукратен носител на Купата на Франция попада в лагера заради шега

Съвсем не всички спортисти, попаднали в лагера, обаче оцеляват. Сред жертвите е например бившият играч от френския национален отбор Йожен Маес. През 1908 и 1910 година той, заедно с клуба си "Патронаж Оле", печели Купата на Франция, след което Маес играе във френския национален отбор и се показва като отличен нападатели с 15 вкарани гола в 11 международни мача. Но през Първата световна война е ранен и това слага край на неговата спортна кариера.

Маес се заселва в Кан и играе за местния клуб. Издържа се с участие в реклами - като например за школа по плуване и танцувална зала.

Фатална за него се оказва шега за способностите на германските войници в плуването. През 1943 след донос Маес е арестуван за "антигермански изказвания" и е изпратен в Бухенвалд, а оттам - в концлагера Дора-Мителбау. От края на март е вписан в списъците на изчезналите безследно. В Кан неговото име носят улица и плувен басейн.

Хендрик Надлер - футболната звезда от Унгария

Унгарският футболист Хендрик Надлер, който е евреин по произход, също не оцелява в лагера. Той е седемкратен шампион на Унгария в състава на клуба МТК от Будапеща, когато е на 22 години - през 1923-а - френският спортен вестник "Le Sport Alsacien" го нарича "първокласен акробат с топката". 

Нацистите окупират Унгария през 1944, като вероятно именно през тази година Надлер е бил изпратен в концлагера "Ордруф" в Тюрингия. Оттам е бил депортиран в концлагера Берген-Белзен, където се предполага, че е починал.

Сред лагеристите имало и виден футболен функционер

Йозеф Герьо, също с еврейски произход, е бил председател на Виенския футболен съюз, който попада в полезрението на Гестапо след аншлуса - присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 година. Той прекарва две години в концлагер, но през юли 1939 година излиза на свобода и успява да избяга в Загреб.

След края на Втората световна война Герьо оглавява Австрийския футболен съюз, а през 1954 година става вицепрезидент на УЕФА. Освен това за определен период от време е бил и министър на правосъдието на Австрия. Между 1955 и 1960 година Купата на Централна Европа по футбол носи името Герьо.

Фьордерер - треньорът на отбора на СС

Изложбата в Бухенвалд разказва и за Фридрих Фьордерер - бивш играч от германския национален отбор, участник в Летните олимпийски игри от 1912 година. След Първата световна война той работил като треньор, а от 1939 година периодически тренирал футболния отбор в Бухенвалд - по два часа в седмицата.

През 1942 година Фьордерер става член на Германската национал-социалистическа работническа партия, а когато след войната Ваймар попада в съветската окупационна зона в Германия, тоест става част от ГДР, местните власти нямат нищо против Фьордерер да продължи работата си като треньор. До смъртта си през 1952 година той работи във Ваймар и тренира футболистите от местния клуб.

Припомняме и това видео от архива на ДВ: