Три признания, включително за украински успех на фронта, направи руският президент на годишната си среща с журналистите. По-интересно е обаче какво не каза той. Коментар на Константин Егерт.
Реклама
"Пряката линия" на Владимир Путин не е за хора със слаби нерви. Например, трябва да слушате фалшиви цитати - този път фраза на Ото фон Бисмарк, която той никога не е изричал. Или пък нелепи икономически изчисления: цената на "яйцето" (точно както е в документите на стоковите експерти) се повишава заради ръста на заплатите и затова те (яйцата) ще трябва да се внасят от Турция, защото руските граждани са започнали да ги консумират прекалено много. От няколкото часа непрестанна пропаганда, увъртане и откровени лъжи е необходимо да се извлекат късчета вярна или поне интересно изглеждаща информация.
Признанията на Путин
Направени бяха три признания: първо, в близко бъдеще няма да има масова мобилизация; второ, украинската армия е успяла да се установи в отделена част на левия бряг на река Днепър; и трето, Кремъл преговаря с Вашингтон за размяна на журналиста от "Уолстрийт джърнъл" Еван Хершкович и пенсионирания американски морски пехотинец Пол Уилън. И двамата се намират в руски затвори.
Според Путин американците не са предложили подходящи условия за размяна на свои граждани с тези, които Русия иска да бъдат освободени. Възможно е да става дума за Вадим Красиков, който през 2019 г. застреля в центъра на Берлин бившия чеченски военачалник Зелимхан Хангошвили. За това той беше осъден на доживотен затвор в Германия. Москва много иска неговото освобождаване, но за целта Вашингтон трябва да убеди правителството в Берлин да предприеме такава стъпка. "Уолстрийт джърнъл” твърди, че такива разговори се водят.
Путин удави неприятното признание, че украинските въоръжени сили са се укрепили на левия бряг на Днепър, в поток от квази военен жаргон, така както би направил един щабен офицер или политически офицер далеч от фронтовата линия. Благодарение на това принудително признание аргументите на Путин за това колко много танкове е загубила Украйна и как военните ѝ са уморени да воюват не изглеждат много убедителни. Изглежда възможните провали на фронта се оправдават предварително.
Краят на частните военни компании и мобилизацията
Трябва да благодарим на сценаристите на тази пресконференция, че отделиха толкова много време на оплакванията на участниците във войната срещу Украйна. Така получихме добра представа как стоят нещата в действителност с плащанията на наемници от всякакъв вид. Ситуацията е, меко казано, далеч от идеална, въпреки уверенията на Путин, че бюджетът буквално се пръска от пари. Малка подробност: той обясни много неубедително, объркано и прибързано защо участниците в частни военни компании нямат право на същото заплащане като "официалните" доброволци. Изводът е очевиден: юнският бунт на Евгений Пригожин сложи край на историята на частните военни компании. Сега те са под строгия контрол на Министерството на отбраната и Путин иска бързо да забрави за тях.
Що се отнася до мобилизацията, успокоителното изявление на Путин беше очаквано. Преди т.нар. президентски избори, а всъщност неговото самоназначаване, насрочено за март, за Путин е важно да не изнервя населението. Според него има толкова много доброволци - почти половин милион - че не е необходима мобилизация. Това поражда въпроса - как руските власти ще запълнят недостига на работници, ако толкова много здрави и способни хора отидат на фронта, за да работят за обещаната от Кремъл "демилитаризация" и "денацификация" на Украйна?
Изглежда Путин искрено очаква, че няма да им се наложи да се борят дълго. Той говори твърде подробно за провалените преговори между руски и украински представители в Истанбул през миналата година. В съчетание с твърденията, че Западът се е уморил да подкрепя Киев, това създаде впечатлението, че Кремъл се надява, че догодина Западът ще обърне гръб на Зеленски и ще го принуди да започне преговори с Москва.
Неосъществените надежди на Путин
Само няколко часа след пресконференцията на Путин обаче стана известно, че тези надежди очевидно няма да се осъществят - на 14 декември вечерта Европейският съвет реши да започне преговори с Украйна и Молдова за членство в ЕС. Основният "съюзник" на Путин в ЕС, унгарският министър-председател Виктор Орбан, се съгласи повече да не възпрепятства присъединяването на Украйна към ЕС - очевидно в замяна на размразяване на обещаните на Унгария средства от ЕС.
Докато това се случи, Путин не се уморява да набива в главите на гражданите едни и същи клишета: за "фашиста Бандера", за "държавния преврат" в Киев през 2014 г., за 5-те милиарда, които Съединените щати похарчили за него, и за това, че европейците са "слуги на Америка".
От думите му следва, че само Русия няма слуги, а има приятели и първият сред тях е Си Дзинпин. Путин говори за китайския диктатор, както и за турския президент Реджеп Ердоган с такава фалшива топлота, прикриваща раболепие, че нямаше никакво съмнение, че неговата Русия наистина има за истински съюзници само наемна армия и флот, който се крие в Новоросийск.
Вижте и тази галерия на ДВ:
Путин лъже. Тези снимки го доказват:
Путин отрича руската армия да е атакувала и цивилни цели в Украйна. Но фактите доказват обратното. Като снимките в тази фотогалерия, която показва само една част от разрушените от руснаците цивилни цели.
Снимка: Maksim Levin/REUTERS
Над 5500 убити цивилни граждани
В края на юни президентът на Русия Путин заяви: "Руската армия не атакува граждански цели". Независимите наблюдатели обаче твърдят друго. По данни на ООН (към 22 август) от началото на войната в Украйна при руски нападения са загинали над 5500 цивилни и са ранени над 7800 души. На снимката се вижда една от тези атаки - разрушеният търговски център в Кременчук на 27 юни.
Снимка: Efrem Lukatsky/AP Photo/picture alliance
Чаплине: 25 убити при бомбардировка
Огромен кратер в Чаплине: малкият град в Източна Украйна с около 3800 жители става обект на руска атака на 24 август, както по-късно признава Министерството на отбраната в Москва. Улучен е влак за превоз на оръжие. Нападението обаче засяга и цивилни граждани: според украинската железопътна компания са загинали 25 души, включително две деца.
Снимка: Dmytro Smolienko/Ukrinform/IMAGO
Виница: 28 жертви при ракетно нападение
На 14 юли руската армия извършва ракетен обстрел срещу "Дома на офицерите" във Виница, където се твърди, че се е състояла "среща на военното ръководство на украинските въоръжени сили с чуждестранни доставчици на оръжие". Загиват 28 души, включително три деца и трима полицаи. Съобщава се, че повече от 100 души са били ранени. Виница се намира югозападно от Киев.
Снимка: State Emergency Service of Ukraine/REUTERS
Часив Яр: 48 загинали при обстрел на жилищен блок
На 9 юли вечерта малкият източен украински град Часив Яр е обстрелван. Съобщава се, че ракетни установки "Ураган" са поразили жилищни райони. Особено тежко е засегната пететажна жилищна сграда: от развалините са извадени най-малко 48 загинали.
Снимка: Nariman El-Mofty/AP/dpa/picture alliance
Сергеевка: 21 убити при атака с крилата ракета
Най-малко 21 души са убити при ракетно нападение срещу Сергеевка на 1 юли. Пристанищният град край Одеса е ударен с крилати ракети през нощта, съобщава "Амнести интернешънъл" след разследване на място. Според доклада на правозащитната организация, при нападенията са били ранени най-малко 35 души. Сергеевка е популярен украински курорт, особено сред руските туристи.
Снимка: Maxim Penko/AP/picture alliance
Краматорск: 61 загинали на железопътната гара
На 8 април ужасяващи кадри от Краматорск обикалят света. Няколко руски ракети "Точка-У" удрят железопътната гара на града в източната част на Украйна, докато десетки хора чакат там влак, който да ги отведе на Запад. Загиват 61 души, включително седем деца. Балистичните експертизи установяват, че ракетите "Точка-У" са изстреляни от контролираната от Русия територия на Украйна.
Снимка: Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy's Telegram channel/dpa/picture alliance
Буча: открити са 1316 трупа
Буча става синоним на бруталния подход на руската армия: след изтеглянето на руските войски на 30 март, в Буча и околностите ѝ са намерени общо 1316 тела на убити цивилни. Макар че Русия отрича да е имало масови убийства, международни специалисти по проверка на фактите и разследващи екипи откриват доказателства за екзекуции на цивилни, извършени от руски войници.
Снимка: Zohra Bensemra/Reuters
Николаев: 36 загинали в областната администрация
На 29 март въздушен удар поразява сградата на областната администрация в Николаев. Централната част е напълно разрушена от първия до деветия етаж. От сградата остават само фрагменти. Експлозията поврежда и няколко жилищни и административни сгради в близост. Загиват 36 души.
Мариупол: най-малко 300 загинали в градския театър
На 16 март бомба пада в театъра в центъра на Мариупол. Според правозащитната организация "Human rights watch", по това време в сградата от нападенията са се укривали над 500 цивилни. Думата "деца", изписана с огромни бели букви пред и зад сградата, не спасява хората от фаталната бомбардировка. По данни на градската управа са загинали най-малко 300 души.
Снимка: Pavel Klimov/REUTERS
Мариупол: четири жертви при нападение срещу родилна клиника
На 9 март руски въздушен удар разрушава детската болница с родилно отделение в Мариупол. Най-малко четирима души загиват, включително бременна жена с дете, а най-малко 17 души са ранени. Докато руското министерство на отбраната говори за "инсценирана провокация", върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел нарича бомбардировката "военно престъпление".
Снимка: Evgeniy Maloletka/AP/picture alliance
Харков: ракетен обстрел убива 24 души
Видеозапис от охранителни камери показва, че на 1 март ракета удря сградата на Харковската областна администрация. Видеото е публикувано от украинското външно министерство. Таваните и прозорците на сградата, която се вижда на снимката, направена в часовете след нападението, са разрушени, а 24 души, включително и минувачи, са убити вследствие на атаката.
Снимка: Pavel Dorogoy/AP/picture alliance
Разследване от Международния наказателен съд
Украинските власти съобщават за повече от 29 000 военни престъпления от началото на войната (към 26 август). Вече се провеждат независими разследвания. Международният наказателен съд изпраща екипи от експерти, които да съберат доказателства. Според Женевската конвенция умишлените нападения срещу цивилни граждани се класифицират като военни престъпления. Русия обаче не признава Наказателния съд.