От дни Русудан Джакели не се задържа вкъщи. Почти всяка вечер тя излиза на улицата заедно с още хиляди други грузинци, които протестират шумно срещу политиката на правителството. Най-често Русудан се включва в многохилядното множество пред сградата на парламента в столицата Тбилиси.

"Тук съм, за да защитавам страната си", казва 30-годишната жена, която смята, че родината ѝ е в голяма опасност. Причината за това е закон, който правителството в момента се опитва да прокара в парламента. Той предвижда в бъдеще неправителствените организации и медиите, които получават повече от 20 процента от финансирането си от чужбина, да се регистрират. "Русия ни атакува, макар и не пряко, а косвено", казва Русудан. Същото очевидно мислят и други от протестиращите - на много от плакатите пише "Не на руския закон!".

Руският закон за "чуждестранните агенти"

Според много грузинци ръката на Кремъл прозира зад действията на управляващата партия "Грузинска мечта". Известно е, че нейният основател и почетен председател Бидзина Иванишвили е натрупал милиардите си в Русия през 1990-те години. От седмици той разпространява и конспиративни теории, които напомнят за реториката на Путин. Иванишвили говори за някаква "глобална партия на войната", която ръководела Европейския съюз и НАТО.

Освен това демонстрантите виждат в законодателната инициатива на управляващите паралели с руския закон за "чуждестранните агенти", действащ в Русия от 2012 година. "Те искат нашата правна система да функционира като руската. Този проект е копие на руския закон", казва Русудан Джакели.

Паралелите са видни: руският закон класифицира като "чуждестранни агенти" организациите, които се финансират и с пари от чужбина. А в грузинския вариант те ще трябва да се регистрират като "организация, представляваща чужди интереси", ако повече от 20% от бюджета им идва от други държави.

"Руският закон е с една идея по-строг", казва Марсел Рьотиг, ръководител на регионалния офис на фондация "Фридрих Еберт" в Южен Кавказ. "Но и двата закона имат сходен клеветнически характер", допълва той.

Рьотиг отхвърля аргумента на правителството, че новият регламент щял да създаде повече прозрачност. Как така една природозащитна организация, която провежда кампании за опазване на природата и получава безвъзмездна помощ от чуждестранен партньор, би представлявала чужди интереси, пита той. Или пък организация, която защитава свободните медии?

Законът - само първата стъпка?

Медийният пейзаж в Грузия вече е разделен на телевизионни оператори, които са близки до правителството и получават пари на данъкоплатците, и свободни и независими, които не могат да разчитат на такова щедро финансиране. Обикновено те нямат и почти никакви приходи от реклама, поради което са зависими от донори - например от ЕС или САЩ. Без тази финансова подкрепа редица критични медии в Грузия по всяка вероятност ще трябва да спрат дейността си.

Много демонстранти се опасяват също, че правителството може да се опита да дискредитира неправителствените организации, които се борят за правата на малцинствата, например на ЛГБТ общността. Депутатите от "Грузинска мечта" неведнъж са говорили за "ЛГБТ пропаганда", от която трябва да бъдат защитени най-вече младите хора.

Съществуват и опасения, че законът е само първа стъпка и всъщност правителството ще продължи да затяга мерките с течение на времето, както направи Кремъл. Днес Москва е забранила множество неправителствени организации, като например правозащитната организация "Мемориал".

"Видяхме това в Русия: тези закони поставиха началото на демонтажа на руското гражданско общество", казва Марсел Рьотиг. "Те отровиха атмосферата, защото представителите на гражданското общество, които искат да са активни, могат да попаднат под ударите им."

Огромно мнозинство иска интеграция в ЕС

Има обаче една съществена разлика между ситуацията в Грузия днес и тази в Русия тогава: кавказката република има шансове да се присъедини към ЕС. Миналата година Грузия получи статут на страна кандидатка за членство. Настоящият закон може да отдалечи страната от набелязаната цел и от започването на предприсъединителни преговори.

Но огромното мнозинство от грузинците - 80% - желае присъединяването на страната към Общността. Ето защо хора като Русудан Джакели излизат на улицата всяка вечер. Тя смята да продължи да го прави - докато законът не бъде оттеглен.

***

Вижте и това видео от Грузия: