След като окупира Авдеевка в началото на 2024 г., руската армия започна да настъпва в западна посока – към Покровск, който е важен логистичен център в Донецка област. През пролетта руснаците окупираха Очеретино и ускориха настъплението си към Покровск. През последния месец местните жители масово се евакуират, очаквайки тежки боеве в района.

"Атакуват ни и са три пъти повече от нас"

Междувременно именно тук, на един от най-трудните участъци на фронта, украинците изпитват най-голям недостиг на хора. „На нашата позиция сме само четирима души, но редовно ни атакуват по 20-30 руснаци. Откакто съм тук, стават вече две години, постоянно изпитваме недостиг на войници“, казва военнослужещ от 59-а моторизирана пехотна бригада на украинската армия.

Според военните, с които ДВ разговаря, причината за успеха на руснаците в това направление е голямото им числено превъзходство. „Доколкото разбирам, те не ценят особено много хората си. Тези, които ни атакуват, са три пъти повече от нас“, казва офицер от щаба на украинската териториална отбрана. В същото време главнокомандващият украинската армия Олександър Сирски наскоро заяви, че настъплението на руснаците в района на Покровск е спряно, което е било улеснено от украинския пробив край Курск.

Украинските военни, с които ДВ разговаря, дават обаче сдържани оценки за тази операция. „Все още не ни достигат хора – такива, които да са достатъчно добре обучени и мотивирани“, повтарят те.

"До последно не ми се искаше да тръгвам на война"

През пролетта на тази година в Украйна влязоха в сила изменения на закона за мобилизацията. Оттогава насам наборната военна служба се е активизирала. „Само през май са мобилизирани повече хора, отколкото през последните няколко месеца“, казва Роман Костенко, секретар на Комисията по национална сигурност, отбрана и разузнаване на Върховната рада.

С мобилизирани се попълват най-оределите и изтощени бойни части, включително пехотата в района на Покровск. Сред новобранците в 59-а бригада преобладават мъжете над 40 години. „По последно не ми се искаше да тръгвам на война, но бях готов за нея - с обувките, дрехите и всичко“, признава един от мобилизираните. Друг казва, че е помолил за няколко дни отсрочка, за да отпразнува 45-ия си рожден ден. Можел е да се укрие, но не го е направил, защото не иска съучениците на дъщеря му да казват: „Моят татко се бие, а твоят бяга“.

"Никога не съм държал автомат"

С двамата мобилизирани бойци се срещнахме на тренировъчен полигон край Покровск. Те твърдят, че едномесечното предварително обучение съвсем не е достатъчно, за ги подготви за участие в реални бойни действия. „Никога не съм държал автомат, а сега за един месец трябва да усвоя всичко. На вас колко време ви трябваше, за да станете журналист?“, пита единият от тях с псевдоним „Аптека“. А неговият инструктор, който е служил в пехотата, преди да бъде ранен, казва, че му е бил спестен дори и този един месец обучение. В началото на руската инвазия в Украйна обучението на мобилизираните украинци е било още по-кратко.

Наскоро и главнокомандващият Олександър Сирски призна, че подготовката на новите попълнения е по-слаба, отколкото е желателно. „В същото време динамиката на фронта изисква от нас да ангажираме мобилизираните възможно най-скоро“, добави той.

"Нивото на мотивация е много ниско"

Инструктор в 59-а бригада се изказва критично за новобранците. „Нивото на мотивация е много ниско. Повечето от мобилизираните хора, които идват при нас, са били хванати някъде по пътищата или из кръчмите. Някои от тях напускат позициите си без разрешение, даже и когато не са под обстрел. Просто им омръзва да стоят там и не се връщат. Никой така и не знае къде са тия хора – дали са в плен или не. Такава е ситуацията още от зимата насам“, оплаква се той. „Опитваме се да дадем на хората умения, за да могат да оцелеят. За да осъзнаят, че никой не ги е изоставил и че командирите мислят и се грижат за тях“, допълва той.

По негови наблюдения основният курс по военна подготовка не дава на новобранците достатъчно знания. „Не познават картечниците, гранатометите. Никога не са хвърляли гранати“, възмущава се инструкторът. Максимумът, който е предвиден, е да изстрелят по 300-500 патрона. И това е в един от най-добрите центрове за обучение. На места се задоволяват даже и с по 60 патрона, казва той. „В тренировъчните центрове ги карат основно да дават наряд, да чистят и да копаят окопи“, твърди инструкторът. Поради това много бойни части, включително в 59-а бригада, са принудени допълнително да обучават новобранците на специално организирани от тях полигони в близост до фронтовата линия.

"Небрежно отношение към проблемите на военнослужещите"

Липсата на мотивация и лошата военна подготовка са проблем и според Елена Худякова, която до 2022 е била военна санитарка. „Какво можем да очакваме от довчерашни цивилни, някои от които са физически неспособни да стигнат с бойната си екипировка до позицията, камо ли да я защитават?“, пита Худякова.

По нейно мнение лошата мотивация се дължи и на небрежното отношение на държавата към доброволците от първата вълна, което ставало все по-видимо и демотивирало онези, които още не са служили. „Достъпът до медицинска помощ, плащанията на обезщетения, уреждането на документите - това са все наболели въпроси. Винаги сме казвали, че начинът, по който те се решават, определя и мотивацията“, допълва Худякова.

***