Страхът ни парализира. Страхът ни прави уязвими. Страхът замъглява ясната преценка. А нищо не ни плаши толкова, колкото ядрената война, с която Путин за пореден път заплашва света. Защото това може да означава гибел, апокалипсис, нашия окончателен край.

Страхът за оцеляването на планетата ни и човечеството може да се изрази и с цифри. Неотдавнашни социологически проучвания показват, че 58% от американците се опасяват, че Русия е тръгнала по пътя на ядрената война. В Германия 49 на сто от хората споделят този страх.

Страхът отдавна е обхванал политиците, военните и експертите. Политологът и експерт по руската тема Герхард Мангот от Университета в Инсбрук предупреждава, че ако Украйна продължи да освобождава териториите си, а Западът продължи да я снабдява с модерни оръжия, на Путин ще му остане само възможността за "ядрена ескалация". А тя би станала "още по-вероятна", ако Русия премине в отбранителна позиция, казва още Мангот.

Отстъпващият губи

В такъв случай какво би било по-очевидно от това да се опитаме да предотвратим най-лошото? Ако е необходимо, дори и да направим отстъпки спрямо Путин? Това обаче е най-лошият от всички варианти. В случай, че Западът се поддаде на ядрения шантаж на Путин, това е равносилно на пълен разгром.

Украйна ще трябва да се примири със значителни териториални загуби, източноевропейските страни с право ще започнат да поставят под съмнение подкрепата на Брюксел и Вашингтон. А НАТО спокойно ще може да хвърли на боклука стратегията си за възпиране.

Накратко - Путин би спечелил. И след това, той би могъл да се възползва от тази тактика отново, пише американският историк Тимъти Снайдър от Университета в Йейл в свое есе, получило широко признание: "Отстъпването пред ядрения шантаж няма да сложи край на конвенционалната война в Украйна. Напротив - то по-скоро би увеличило вероятността от бъдещи ядрени войни."

Страхът винаги е лош съветник, особено в такива ситуации. Необходими са непоколебимост, единство и сила, за да се противопоставим на изнудването с ядрени оръжия. Ако е нужно, дори и да се позовем и на собствения си ядрен арсенал. Мерките за възпиране трябва да бъдат надеждни и последователни. Всичко друго би насърчило Путин. Точно това се случи през 2013 г., когато тогавашният американски президент Барак Обама очерта "червени линии" за употребата на химически оръжия в Сирия. Впоследствие те бяха пресечени от подкрепяния от Русия Башар Асад, без Западът да се намеси пряко във войната.

Същото се случи и през 2014 г., когато Русия анексира Крим в нарушение на международното право. Западът просто стоеше и наблюдаваше. И двата случая вероятно са насърчили Путин да се осмели да нападне Украйна.

Москва има какво да губи

Именно страхът е емоцията, която Путин иска да предизвика със своята хибридна война, водена с военни, енергийни и дезинформационни средства. При цялата оправдана загриженост от ядрена катастрофа, важно е да запазим самообладание. Путин заплашва с ядрено оръжие от началото на войната. Без да предприема по-нататъшни стъпки за мобилизиране на ядрените сили.

Съвсем не е толкова лесно за една маргинализирана ядрена сила да натисне "червения" бутон. Нито Съветският съюз, нито САЩ направиха това при позорните си военни операции в Афганистан и Виетнам.

Включително и поради една често пренебрегвана причина - ядреният агресор автоматично се превръща в губещ. Той нито може да се направи нещо със замърсената зона, нито след това биха му останали особено много съюзници. Китай, Индия и други държави биха се отдръпнали от Русия - тенденция, която вече е видима. Дори и у дома, подобен удар срещу уж освободената братска страна Украйна, вероятно би коствал на руския президент легитимност и подкрепа.

Така че не се страхувайте, самият Путин има много да губи!