Пъстро шествие преминава през по-бедните квартали в югоизточната част на Вашингтон, които са населени предимно с тъмнокожи. Хиляди хора отдават почит на бореца за граждански права Мартин Лутър Кинг-младши.

Алфонсо Диксън е един от тях. Мениджърът на литературно кафене носи тениска със снимката на брат си Марио. 24-годишният мъж е застрелян два дни преди началото на новата 2023 година. "Сърцето ми се къса, защото наех малкия ми брат на рабата в кафенето, за да не е на улицата и да не става жертва на престъпността. Но го убиха веднага след смяната му”, казва Алфонсо.

“Губим децата си, любимите си хора”

Марио е един от 203-мата души, които са били застреляни във Вашингтон през миналата година. "Мисля, че стрелбите са толкова голям проблем заради бедността в САЩ. Много хора не виждат бъдеще за себе си. Толкова дълго са изпитвали чувство на безнадеждност, че то е станало част от тях. Затова прибягват до оръжия, за да се сдобият с хубави коли и вещи“, смята Диксън.

Тази година също започна кърваво. Вече няколко младежи са били ранени или убити от огнестрелно оръжие. Случаят с 13-годишно момче преди няколко дни предизвиква протест. Твърди се, че то е разбивало автомобили в жилищен квартал, след което било застреляно от местен жител.

„Това е част от проблема. Заради многото оръжия в ръцете на хората много бързо се стига до престрелки“, казва Ракел Литълджон. Неин приятел наскоро също е бил застрелян. "Америка печели пари от продажбата на оръжия. Докато това е така, нищо няма да се промени", казва тя. "Може би чак когато проблемът стане по-голям - на национално ниво. Губим децата си, любимите си хора. Нещо трябва да се случи!".

Мрачният спомен от 90-те

Най-тъжният рекорд е поставен през 90-те години на миналия век, когато годишно от огнестрелно оръжие са умирали до 480 души. След това Вашингтон сякаш започва бавно да овладява насилието. Сега обаче случаите отново се увеличават, макар че днес градът все още е далеч от тогавашните показатели. "Това, което виждаме, са последиците от разрушаването на общностите чрез джентрификация и различни промени", казва Закари Паркър, общински съветник от един от най-засегнатите райони. “Общностите се нуждаят от подкрепа.” Това започва с осигуряване на жилище, храна, образование и психологическа подкрепа, особено след пандемията.

„Ако си израснал в онези брутални години във Вашингтон, това неизбежно оставя тежки следи“, казва Оби Инглиш. Самият той има 17-годишен син и много се страхува за него. “Сега те са тийнейджъри. Родени са през 90-те и началото на 2000-те години, когато всичко това се случваше. То ги е формирало и те го предават на следващото поколение.”

“Не убивай”

Този порочен кръг на насилие в САЩ трябва най-сетне да бъде разчупен, затова някои от жителите на квартала са решили да възстановят едно старо движение. По време на пика в насилието преди 30 години жителите са започнали кампанията "Не убивай". Плакати с една от десетте божи заповеди отново висят навсякъде из кварталите, на уличните лампи, оградите и къщите.

Движението участва и в парада, посветен на рождения ден на Мартин Лутър Кинг. “Ние казваме на хората “Обичам те” и чакаме да ни отговорят със същото. Вярваме, че тази любов е заразителна", казва Стюарт Андерсен, един от организаторите. “Трябва това чувство да завладее всички ни, цялата ни среда, за да можем да се отнасяме помежду си с тази нагласа.”