Да си намериш електротехник, плочкаджия или зидар в Германия днес е като да удариш шестица от тотото, шеговито коментира репортерът на Втора германска телевизия ZDF. Факт е обаче, че страната действително изпитва остър недостиг на майстори. Само в строителството в момента има 200 000 незаети работни места за специалисти. 

Но не са само майсторите-строители. Германия направо се задъхва поради недостига на квалифицирана работна ръка: в грижата за подрастващите и за възрастни и безпомощни хора, в информатиката и в образованието - навсякъде липсват хиляди специалисти. А списъкът може да бъде продължен още. 

Този проблем е драматичен в момента, но може да породи още по-неприятни последствия в бъдеще, понеже липсата на кадри ще се отрази върху такива стратегически проекти като повишаване на енергийната ефективност и дигитализацията.

Германия ще разчита на имигранти?

Но защо в богата Германия не достига квалифицирана работна ръка? Главната причина е свързана със застаряването на обществото: все повече хора излизат в пенсия, все по-малко остават да работят. За да се компенсира тази тенденция, страната се нуждае от ежегодна имиграция от около половин милион души, смятат специалистите от Института за изучаване на трудовия пазар и професиите.

Само че мигрантите не се оказват толкова лесно решение, защото мнозина измежду тях бързо напускат Германия: бюрокрацията им тежи, шансовете за кариера са ограничени, не им признават дипломатите.

Експертът Дирк Вернер твърди, че в страната са се променили доста неща в сравнение с годините, когато имаше напрежение около онези близо милион сирийски бежанци: „В момента нагласата вече е съвсем различна. Преди се опитвахме да спрем притока на имигранти, сега превключихме шалтера на обратната позиция.“

Нека не забравяме, че досега Германия обикновено печели от мигрантските потоци, включително и от милионите източноевропейци, които дойдоха в страната след разпадането на съветския лагер. Но някои от средно- и източноевропейските държави в ЕС вече предлагат стандарт, близък до германския, така че техните граждани не горят от желание да търсят работа другаде.

Какво е решението?

Ето защо правилната рецепта за Германия е да привлича работна ръка от страни, където се наблюдава противоположната демографска тенденция: младеещи общества. Дирк Вернер казва, че в момента се подсилват връзките с институциите в държави като Мексико, Виетнам или Филипините, за да се улесни възможността на техни граждани да пристигат в Германия за професионално обучение, като получават по-лесно визи.

Германските университети вече имат висок престиж в чужбина. Половината от абсолвентите-чужденци после остават в страната. В областта на професионалното образование Германия се опитва да постигне същото с помощта на различни проекти. Например: курсове за автомеханици в Индия, където същевременно се изучава и немски език.

Сега германското правителство започва да прилага своята нова „Стратегия за професионалните кадри“, която предвижда по-добри условия за квалификация и преквалификация, хармонично съчетаване на професионален и личен живот, гъвкав преход към пенсионната възраст и повече имиграция. Кабинетът иска да улесни миграцията на специалисти най-вече от държави извън ЕС, като съответните решения се очакват в началото на идната година, каза министърът на труда Хубертус Хайл. Предвижда се въвеждане на точкова система и годишни квоти за трудова имиграция, като главните критерии за подбора ще бъдат професионалната квалификация, езиковите познания, възрастта и професионалният опит. Предвижда се да бъдат облекчени и процедурите по признаването на дипломите за професионална квалификация.