Живият Оби-Уан на дясното Иван Костов предложи демократичната общност да помисли и даже да отиде на преговори за обща президентска кандидатура с ГЕРБ.

И аз съм споменавал подобна възможност в мой текст за ДВ, но твърдях, че ПП-ДБ трябва да отидат на преговори с ГЕРБ САМО ако искат да спечелят тези избори. Ако съдим по последния трагичен пример с г-н Лозан Панов, те ТРЯБВА да искат да ги спечелят. Съответно да намерят и да предложат своя нов Кенеди на другите видове евроатлантици, а не да избутат за пореден път на сцената свой Мондейл или Дукакис, така че на балотаж да отидат пак ГЕРБ.

Ще "обърнат ли масата" ПП-ДБ?

Обаче продължавам смело, окрилен за кой ли път от Оби-Уан Костов: Следващата година и нещо за десните демократи от ПП-ДБ се превръща в серия от няколко армагедона. След опитите да бъде разцепена, тази и без това "лабава" коалиция е изправена пред Сартъров избор - дали да смирят различията си или да обърнат масата. А те вече не знам колко години и в друг смисъл не могат да "обърнат масата", т.е. масата от хората да им повярва, че все така са моралният избор. 

Нещо се промени генерално след "сглобката" - вече е трудно на мнозина да продължат с тази претенция за морален прецепт след съмненията, които повдигнаха случаите с кметовете в Бургас и най-вече - със София. В същото време обаче съм напълно съгласен с протестиращите, че Благомир Коцев и въобще "благовците" от ПП-ДБ най-вероятно ги сготвят по стар ченгеджийски образец. За което и техните лидери са си виновни.

Голямата задача преди изборите

Обаче ми диспиаче, дет викат италианците, ситуацията е следната: първо е предикатната разправия за еврото, която никой няма да спечели политически. И понеже често чувам "размисли и страсти" каква би била новата голяма задача пред България, твърдя, че е стремежът трябва да е само един - към "welfare state" - т.е. държава, която гарантира благополучието на всички нейни жители. Но за момента нито един от политиците не е на висотата на тази задача.

А защо "армагедони"? От гледна точка на ПП-ДБ, след еврото, идват президентски избори (освен ако няма предсрочни парламентарни, а то, изглежда, няма да има). Ерго, така наречените лидери там би трябвало да се светват, че евентуално разпадане на тази коалиция би зашило всичко наобратно, т.е. отделно биха взели нещо като 8 и 6%. Струва ми се, че бъдещата битка наистина е за проевропейското и това вероятно означава, че, съвсем забавно казано, трябва да подкрепим "Байерн" или "ПСЖ", а не "ЦСКА (Москва)". Това трябва да е механизмът за оцеляване на днешна Европа, докато тя все още получава руски газ, за което никой не говори.

Идеята пред ПП-ДБ е проста: престанете да се дърляте за нищо и никакво, смирете се и чуйте онези "за Благо", ходете, говорете с тях, вижте там какви са политическите амбиции и ако ще сте политическа сила, стига с дребните далаверки по места. Овладейте държавата, изтръгнете я от статуквото. Можете ли? Или това е риторичен въпрос?

За да не доминират ГЕРБ, Пеевски и Радев

Можете ли да излезете от соцмрежите и да се противопоставите на Румен Радев? Защото той прилича на фейсбук трол в момента. А никой не го пита, г-н президент, ти като имаше властта чрез служебните правителства, какво точно свърши? И как е възможно в ролята на президент да създаваш чисто нова омерзителна среда, сякаш Конституцията е някак пожелателна, а не казва изрично какво можеш и не можеш?

"Армагедоните" пак: на ПП-ДБ ще им се наложи да се позиционират спрямо бъдещия президентски проект, за който в момента някак злорадо се натяква за личното одобрение на политическите фигури. Само си представете президентска партия, която някъде в края на 2026 или началото на 2027 евентуално се съизмерва със самите ГЕРБ под благия конструктивен поглед на "Ново начало", а Костадинов и "десницата" кретат там някъде около осемте процента.

Не би било неочаквано. Неочаквано би било ако десните сили наистина се съберат наново в юмрук. Сега не изглежда така - "градските" вече сериозно мислят за евентуален разпад на коалицията и свирят красиво "Songe d'Automne" на палубата на "Титаник".

Още отсега говорим за залез

В този смисъл българската политика в момента отново прилича на серия рисунки от сравнително даровити дечица, но не и на изкуство. Тя е в състояние на "kidulthood" - банда от незрели възрастни, на които сега им е паднало да осъществят детските си (олигархични, буржоазни или просто глупави) мечти. Наивизмът на т. нар. преход, съчетан с краен цинизъм, все така смазва почти всеки опит за интелигентен излаз.

А какво да направят ПП-ДБ? Ето, много просто:

• Да се разделят с идеята, че някой ги харесва априори;
• Да се обединят с ГЕРБ за президентските избори (и с онези, за които не говорим) със затиснат нос;
• Да излъчат нови Gen Z лидери - тези до един се провалиха в условия на служби и статукво, а младите им се смеят.

Силно се съмнявам, че подобно нещо е възможно, защото те не слушат ни Костов, нито по-младите джедаи.

И понеже съм ясновидец, ще ви кажа какво ще стане: ПП-ДБ ще излъчат неизбираем кандидат, който няма да стигне балотаж за сметка на гербаджийския, който ще спечели. След това, на самопредизвиканите от правителството поради разправиите с еврото предсрочни избори през септември 2026, ще се класират зад Костадинов и "Ново начало". И така, в ерата на изкуствения суперинтелект, уж най-модернистичната партия и общност вече ще загуби своето единствено изключително предложение за продажба - т.е. антикорупцията и антистатуквото. 

С други думи, още отсега говорим за залез, но не толкова красив като в "Tequila Sunrise" на "Ийгълс". Там поне се разправя за хора, които работят, а не смятат, че всичко им се полага.

С тези"лидери" на демократичната общност - толкова.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.