"Не е важно дали спасяваш един или десет човешки живота - ти спасяваш от човеколюбие. И това е основното."

Принцеса Кетрин Хилда Дюлип Сингх, дъщеря на последния махараджа от империята на сикхите, избира жизнения си път против всякакви условности. Имала е например смелостта да живее открито с друга жена във времена, когато хомосексуалните връзки са били преследвани и наказвани. И не само това – тайно тя е спасявала хора от нацисткия режим.

Нейната история се разчува едва в последните години – благодарение на британския биограф Питър Бенс, който в продължение на 20 години проучва семейство Дюлип Сингх чрез писма и документи. В свое интервю от 2023 година той казва: „Тя не е гонила слава – затова за нея не са били написани книги. Но хората, които е спасила, продължават да разказват нейната история. Благодарение на нея са оцелели цели семейства, пръснати по целия свят“.

Пътят на бунтарката с кралски произход

Кетрин е родена в Съфолк, Англия, през 1871 година, далеч от родината на баща си. Бившият махараджа е само на десет години, когато е принуден да предаде страната си и знаменития диамант „Кохинор“ на британците, след като те завоюват Пенджаб – родината на семейство Дюлип Сингх.

Сваленият владетел получава пенсия от британската корона, след като признава британското правителство. Жени се за Бамба Мюлер, която има германски и етиопски корени, раждат им се шест деца, от които Катрин е четвъртото. Семейството живее в изгнание, но под покровителството на кралица Виктория, която е кръстница на Кетрин.

Принцесата следва в Оксфорд и заедно със сестрите си се бори за правата на жените, включително за техните избирателни права. Но най-вече личният ѝ живот показва докъде наистина са се простирали смелостта и свободолюбието ѝ.

Годините в Германия

Кетрин поддържа близки отношения с германската си гувернантка Лина Шефер, а след смъртта на родителите си дъщерята на махараджата заминава с нея за град Касел. Там двете живеят заедно повече от 30 години във вила, която съществува и до ден-днешен. Отношенията им никога не са признати официално – те са истинско предизвикателство спрямо тогавашните социални норми. Двете жени остават неразделни до смъртта на Лина през 1937 година.

Отначало Кетрин се чувства в Германия като у дома си – двете с Лина посещавали например редовно Байротския фестивал. Но когато на власт идва Хитлер, всичко се променя – Германия престава да бъде сигурно място за Кетрин.

„Да имаш тъмна кожа и да си хомосексуален в нацистка Германия е било изключително опасно“, обяснява Питър Бенс. Той попада на писма,  в които приятелите ѝ предупреждават Кетрин, че нацистите я следят и я молят да бяга. Но Кетрин отказва да напусне страната.

Самотната спасителна мисия

Въпреки постоянно увеличаващата се опасност за нея самата, Кетрин използва средствата и връзките си, за да помага на еврейски семейства в Германия да напуснат страната и да започнат нов живот в Англия. Тя пише препоръки, помага финансово, поема гаранции, за да могат бежанците да получат лични документи.

Един от най-известните примери за това е семейство Хорнщайн. Бащата Вилхелм Хорнщайн, еврейски адвокат, удостоен с отличия като ветеран от Първата световна война, е арестуван по време на ноемврийските погроми от 1938 година и е изпратен в концлагер. Освободен е при условие, че незабавно ще напусне Германия. Кетрин организира бързата евакуация на Вилхелм, съпругата и детето му във Великобритания.

Десетилетия по-късно се стига до продължението на тази история. През 2002 година при Питър Бенс идва мъж с името Майкъл Боулс, който му съобщава: „Майка ми, чичо ми, леля ми, баба и дядо са били спасени от принцеса Кетрин. Без нея нямаше да ме има“. След това се изяснява, че Майкъл Боулс е внук на Урсула Хорнщайн.

Живот, изпълнен с хуманизъм

Кетрин настанява в дома си в Бъкингамшър семейство Хорнщайн, както и други бежанци: един цигулар, както и лекар със съпругата му. Тя освен това се застъпва за правата на евреите, които са интернирани в Англия като „вражески чужденци“ - нещо, което е било особено жестоко спрямо хора, избягали от нацистите.

„Мисля, че тя има огромен принос. Било е жестоко време и мнозина са предпочитали да си затварят очите пред случващото се. Кетрин също е можела да каже – това не ме засяга. Но тя решава, че това ще е делото на нейния живот“, обяснява Бенс.

Кетрин умира през 1942-ра на 71 години, тя остава без деца. Пожелала е прахът ѝ да бъде погребан до Лина Шефер в Касел. В продължение на много години Кетрин остава забравена, но сега Питър Бенс преговаря с властите в Касел, за да бъде признат общият гроб на Кетрин и Лина. „Мисля, че това ще ѝ хареса. Те са прекарали целия си живот заедно, тя е обичала Лина повече от всичко на света.“

Принцесите на съпротивата

Питър Бенс работи сега по нова книга, посветена на Кетрин и сестрите ѝ София и Бамба – под заглавието „Принцесите на съпротивата“. Веднъж Бенс нарича Кетрин "индийския Шиндлер", сравнявайки я с германеца Оскар Шиндлер, който спасява живота на близо 1200 евреи от Краков. Макар че Кетрин не е успяла да спаси толкова много хора, отношението на Бенс към нея е еднозначно: „Не е важно дали спасяваш един или десет човешки живота, ти спасяваш човек, който има различен цвят на кожата, друга религия, друга култура. Ти спасяваш от човеколюбие – и това е основното“.

На сайта на бившия ѝ университет за Кетрин пише следното: „Истинска икона на ЛГБТИ общността. Тя рискува живота си заради любимия човек и въплъщава в живота девиза на своя университет: „Да приемаш отхвърлените“. Кетрин прави нещо повече – тя ги спасява“.

***

Вижте и това видео на ДВ: