Тази статия първоначално е публикувана в sCOOL Media, националната платформа за ученическа журналистика на АЕЖ-България.

На 15-годишна възраст София* взима решението да ограничи храната, за да се сдобие със "съвършеното тяло". Няколко месеца по-късно тя вече страда от анорексия - хранително разстройство, което се характеризира с умишлено гладуване. Признава, че в онзи момент болката и "натрапчивото чувство на безпомощност и самота" вече са станали неин постоянен спътник. Свикнала е семейството и роднините ѝ да наричат "странни" и "ненормални" младите хора, които говорят за несигурността си. Затова избира изолацията. 

Търсене на утеха в проблемите на другите

Две години по-късно тя вече търси емоционална подкрепа в социалните мрежи, защото не среща такава в реалния живот. "Възприемам го като глътка въздух. Когато не съм способна да се справя с емоциите си, е навик да взема телефона си и да се "облъчвам" от чуждите такива." Гимназистката казва, че следенето на постове за нея е вид утеха, каквото не открива в семейната си среда.

Според Стела Билева, клиничен психолог в "Асоциация Анимус", неправителствена организация, която предлага помощ на пострадали от насилие, подобно отношение към психичното здраве не е изключение, а тенденция в България: "Често депресията се омаловажава като "лошо настроение", има подценяване от родители на тези проблеми и третирането им като лигавщина на новото време. Хранителните разстройства пък нерядко се разбират като капризи."

Ако преди години темата за психичното здраве имаше незначително присъствие в публичното пространство, днес тя се нарежда сред най-актуалните в Инстаграм и ТикТок. Отхвърлянето на депресията, тревожността и хранителните разстройства отстъпва пред нарастващото разбиране. И така в социалните мрежи чувствителни теми, които остават табу за много български семейство, получават платформа.

За много млади хора обаче дигиталното пространство се превръща в единствена алтернатива на външния свят и вместо от лични преживявания младежите изграждат своята самооценка чрез публикациите, които следят. Съдържанието, посветено на менталното здраве, гравитира между два противоположни полюса. Макар да засягат идентични теми като депресията и тревожността, едните го определят като "драматизация", а другите като "различност".   

Виртуално убежище

Според глобално изследване на UNICEF над 50% от младите хора знаят къде могат да намерят ресурси и помощ за психично здраве и активно използват стратегии за справяне със стрес и тревожност. Проблемът е, че професионалната помощ изисква финансов и времеви ресурс, с който много тийнейджъри не разполагат.

"Реалният достъп до психотерапия често е ограничен. Психотерапията изисква време, средства и родителско съдействие", посочва Билева от "Асоциация Анимус". В същото време онлайн пространството е "леснодостъпно, анонимно и безплатно", казва тя.

По данни на статистическия портал DataReportal, цитирани от "Капитал", България заема шесто място в света по прекарано време в ТикТок за 2024 г. със средно 38 ч. и 58 мин. на месец, изпреварвайки дори САЩ. София дава обяснението за самата себе си - единствено в този свят тя се чувства "разбрана, а не луда".

Много от публикациите за психично здраве, които следи София, са на английски език. В българската онлайн среда подобно съдържание не е толкова разпространено, а и София подхожда с недоверие към него: "Повечето видеа, които засягат подобни теми, се създават единствено с цел маркетинг. Започват с тъжна история, нещо, в което можеш да се припознаеш, и само след минути приключва с реклама на продукт", пояснява тя.

Съществуват и други примери. За 25-годишната Изабел Овчарова - инфлуенсър, писател и едно от най-разпознаваемите лица сред младежите у нас, грижата за психичното здраве е лична мисия от вече осем години. В платформите Инстаграм, ТикТок и Ютюб тя достига аудитория от общо 1,5 млн. души. "Като създател на съдържание се стремя посланието ми да бъде едно - че не си счупен, не си сам и не е нужно да се преструваш, ако не се чувстваш добре. Грижата за себе си за мен не е клише", казва тя в интервю за sCOOL Media.

Овчарова открито споделя пред своята аудитория за борбата си с депресията и тревожността. Превръща профилите си в пространство, което предлага разбиране и споделеност. От години млади хора се свързват с нея, за да споделят личните си истории. "За много от тях е изключително трудно да говорят открито. Но когато видят, че дори хора, които харесват и следват, минават през подобни неща, това им дава смелост и усещане, че не са сами".

В работата си инфлуенсърката се стреми да постигне баланс, без да се превръща болката нито в идентичност, нито в слабост. По думите на София в глобален план балансът отсъства. Открояват се две основни крайности в съдържанието, посветено на менталното здраве. Едната носи названието "токсичен позитивизъм". В неин контрапункт стои т.нар. романтизация на болката. За София това е "цял един свят", в който въпросната болка се превръща в единствената характеристика, която притежаваш. 

#Mentalillness или страданието като начин на живот

"Когато си бил пренебрегван дълго време, болката се превръща в двигател, тъй като будиш интерес и предизвикваш внимание и съжаление", споделя София. Тя разказва за хаштага #Mentalillness, който обединява хиляди видеа. Покрай него се сформира виртуална общност, в която милиони тийнейджъри по цял свят ежедневно споделят, че страдат от депресия и са неспособни на щастие. Те обаче не търсят помощ или подкрепа. Напротив - самоназовават се "счупени", но не желаят това да се промени.

Според психоложката Билева представянето на емоционалната болка като "различност" може да я превърне в идентичност. Проблемът не е в признаването на болката, а в нейното "фиксиране", обяснява тя. 

София го потвърждава. "Когато гледам подобни видеа, си казвам: "О, значи аз съм специална, по-извисена от останалите, защото чувствам всичко по-дълбоко, мисля повече от всички други", споделя София. Именно в тази принадлежност се крие и романтизирането на страданието. Според Билева това състояние не намалява стигмата и оставя човека "отделен от социума". "Той може да поддържа самосъжалението и изолацията вместо активната работа по възстановяване", допълва психоложката. 

София познава тази фаза от собствен опит. Постепенно отношението ѝ към връстниците ѝ се променя: "От една страна, завиждаш на щастието им, но от друга - живееш с представата, че не са на твоето интелектуално ниво, защото не изпитват толкова интензивни емоции, не усещат света в дълбочина на каквато само ти си способен".  

Депресията и тревожността като "слабост" и "драматизация"

В другия край е тенденцията за "токсичен позитивизъм" - множество видеа и постове, чието основно послание гласи: "Просто мисли позитивно" и "Бъди благодарен". Основната им цел е привидното рационализиране на състояния като депресия и тревожност. В действителност обаче те ги омаловажават, като свеждат негативните емоции до "драматизация" и "слабост".

Хората, които споделят, че не се чувстват добре, биват заклеймени като "жертви". Сред най-често срещаните аргументи в подкрепа на тези обвинения е твърдението, че не бива да преувеличаваш собствените си емоции, защото другите имат повече проблеми. Във видео с над 70 хил. гледания в платформата TikTok момче споделя, че страда "в тишина, защото на другите им е по-тежко".

"Паралелно с хаштага #Mentalillness започнаха да ми излизат много видеа на вечно позитивни хора с "перфектен живот". Изглеждаха ми щастливи и в постоянен контрол над емоциите си". Докато ги гледа, в съзнанието на София кънтят единствено обвинения. Повтаря си: "Само аз съм толкова нещастна, само аз не се справям, не е честно".

Именно такъв ефект оказват видеата и според Билева: "Свръхпозитивните послания могат да засилят срама. Човек с депресия може да започне да вярва, че е "неблагодарен", "дефектен" или "недостатъчно силен". На въпроса какво чувства, когато се сблъсква с такова съдържание, София отговаря с една дума: "вина".

Пътят обратно

"Изход има. Не си сам." С тези думи София избра да завърши своя разказ. И да започне нов, описващ живот, в който болката не се приема като идентичност.

Тя взима решение да блокира всеки един инфлуенсър, спомагащ за романтизирането на депресията или насаждащ чувство на вина с постове за перфектен живот. Към днешна дата не следи подобно съдържание. Мечтае за повече информираност на тема психично здраве в българското онлайн пространство. За Билева нормализирането на темата може да бъде постигнато, "когато спрем да говорим за психичните състояния като за етикет или характеристика на личността, а започнем да ги разглеждаме като преживявания".

"Когато си градял себе си на базата на болката си, се страхуваш, че изведнъж ще се изгубиш, ще започнеш от нулата", споделя София. Тя вярва, че спасението се крие в "това да признаеш пред себе си, че имаш нужда от помощ". Момичето вече е предприело тази стъпка и е споделила за проблемите си със семейството си.

"Вече мога по-спокойно да споделям и говоря за темата. Няма го страха от това да бъдеш осъден и да те гледат накриво", казва тя. "Чувствам се по-добре".

*Името е променено от редакцията