Дирк Шюмер в "Ди Велт":

"Когато стане въпрос за България или Румъния много европейци веднага се сещат за престъпност и корупция, което не е и съвсем грешно. Но това е въпрос, който засяга по-скоро тамошните правосъдни системи и често корумпираните им партии. Отхвърлянето на българите и румънците от Шенген е чисто символично политическо решение – в ясен ущърб на две държави, които от една страна печелят от членството си в ЕС, но от друга плащат и висока цена за това – чрез голямата безработица и отлива на техни граждани към по-богатите страни в Западна Европа. 

Който, както Австрия, слепешката сочи към Румъния и България, обвинявайки ги за потока от мигранти по Балканския маршрут, съвсем съзнателно си затваря очите за факта, че най-много мигранти влизат през Гърция, а тя отдавна е част от Шенгенското пространство. А говорим ли за мафия, то тя е най-вече в Неапол и Палермо (които също са част от Шенген), а не толкова в София или Букурещ. Да не говорим за това, че с печалбите на наркокартелите в пристанищата на Антверпен и Ротердам целите  Балкани биха могли да се превърнат в един процъфтяващ регион - във втора Швейцария. Времето, когато сочехме с пръст бедните роднини от Изтока, за да прикриваме кризата на държавността на Запад, трябваше отдавна да е отминало", пише Дирк Шюмер в "Ди Велт".

Николас Бусе във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг":

„Не е трудно да се досетим, че австрийското правителство има вътрешнополитически мотиви да блокира приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Евроскептичната и антимигрантска Партия на свободата диша във врата на управляващата Австрийска народна партия. Нидерландското правителство също се съобразява с някои вътрешнополитически настроения." (…)

По-нататък изданието посочва, че обвиненията за слаб контрол по външните граници на Общността в България не са без основание. И все пак:

„Отговорността обаче не е само на транзитните държави в Югоизточна Европа. Проблемът по външните граници на Общността е следствие от провалената европейска политика за даване на убежище. Ако особено Германия не намали сериозно притока на мигранти чрез даване на убежище, Шенгенската система ще си остане под натиск“, пише авторът.

Каролине Байзел в "Зюддойче цайтунг" (ЗЦ):

"Решението е показателно за класическия европейски начин да се отлага взимането на решения: първо се измисля една много сложна схема с междинни етапи, цели и бариери по пътя, след което минават години. И ако на страните, измислили цялата тази сложна процедура, случайно не им харесат резултатите, тогава казват: „Прекрасно е, че сте преодолели всичките тези препятствия, но все пак ние няма да ви вземем“. Обикновено така се отнасят с кандидатките за членство, но този път са засегнати две страни-членки. Резултатът от това ще бъде още по-голямо огорчение от Европа", пише в коментара си ЗЦ.

Общественоправната медийна мрежа АРД:

"Трите страни-кандидатки направиха онова, което бяха длъжни да направят, и са готови да гарантират защитата на външните ни граници", заяви заместник-председателят на Комисията Маргаритис Схинас. "Несправедливо е да не им се даде шансът, който са заслужили и им се полага", каза той.

Юдит Коленбергер пред Австрийските радио и телевизия ORF

"Защо вината сега се хвърля върху Румъния и България, а не върху Унгария и особено Хърватия, които систематично изтласкват бежанци? Това е ирационално и лицемерно. Вместо да налага вето върху разширяването на Шенгенското пространство, правителството във Виена би трябвало да се застъпи за по-честното разпределение на търсещите убежище в ЕС, за спазването на основните стандарти за човешки права в Гърция, (така че бежанците да не продължават пътя си по-нататък към други страни от ЕС), и да настоява за санкционирането на Унгария, която с лека ръка пропуска бежанците по-нататък. Вместо това правителството във Виена дава съвместни пресконференции, за да се самоизтъква."