Пронизително изсвирване и нощният влак потегля от иначе пустата гара в иракската столица. Сградата е историческа, построена е след Втората световна война по проект на британски архитект. Двете кули и големият тюркоазен купол се виждат отдалеч. Но макар да наричат гарата "бижуто на Багдад", през нея почти не минават влакове - най-много два-три на ден.

Нощният влак, за който се разказва в репортажа на АРД, е относително нов - произведен е в Китай едва преди пет години. Въпреки това седалките са мръсни, щорите не работят, а боята се лющи. Но това изглежда не пречи на пътниците: по-евтините седящи места са добре запълнени - за разлика от тези в спалните вагони, които са почти празни.

През половината страна за 6,50 евро

Хората разговарят помежду си, пият черен чай от картонени чаши. Едно семейство си е взело за пътуването и цяло варено пиле със зеленчуци.

10-часовото пътуване от Багдад до Басра на юг струва 10 000 иракски динара, което е около 6,50 евро.

Двама по-възрастни мъже, облечени с традиционни дрехи, са тръгнали на празник в Басра. Предпочитат за по-сигурно да пътуват с влака, отколкото с кола или автобус - щом при катастрофи по пътищата в Ирак ежегодно загиват над 7000 души по официални данни. Т.е. жертвите са три пъти повече, отколкото в Германия. "Влакът е по-сигурен. Пътищата не са в добро състояние, а автобусите и автомобилите се движат твърде бързо - това е опасно! Тук се чувстваме по-сигурно и по-удобно, макар пътуването естествено да е по-дълго", споделят мъжете пред репортера на АРД.

С проверката на билетите се занимава 50-годишният кондуктор Хосам Бадар. Облечен е с тъмни панталони, бяла риза и вратовръзка. До него е седемгодишният му син - и той със същите дрехи. "Понеже днес е празник, синът ми не е на училище и може да ме придружи. Цялото ни семейство е свързано по някакъв начин с железниците." Синът също искал един ден да се насочи към същия бранш - да стане машинист. "Бих предпочел да стане лекар или инженер, но той непременно иска да работи в железниците", обяснява Бадар.

Остаряла железопътна инфраструктура

През това време влакът продължава пътуването си. На моменти започва да тресе толкова силно и човек може да си помисли, че всеки момент ще излезе от релсите. А те са стари - иракската държава отдавна не прави инвестиции в своята занемарена инфраструктура. Новото правителство под ръководството на премиера Мохамед Шия ас Судани принципно обяви миналата година, че ще направи инвестиции за милиарди, но много от иракчаните не му вярват. Почти никой не вярва на политиците в една от най-корумпираните държави в света.

По разписание - въпреки многото препятствия по пътя

Дизеловият локомотив със своите 1000 конски сили е доста шумен. На светлината на фаровете машинистът се опитва своевременно да забележи препятствията. И постоянно свири, за да сигнализира за приближаването на влака. "Често заварвам коли по релсите - в този район има много нелегални прелези. Освен това постоянно се натъкваме на животни - кози, крави, дори водни биволи. Трябва да се внимава много, защото преминаваме и през жилищни райони", разказва машинистът пред АРД.

На сутринта влакът тържествено стига до Басра в Южен Ирак. Пристигнал е дори половин час по-рано, както обяснява гордо кондукторът. За един пасажер на влака от Германия това звучи като малко чудо, признава репортерът на АРД.