Волендам – малкото градче северно от Амстердам – е пълно с контрасти. Живописни фасади, красива крайбрежна улица, туристи от цял свят – и същевременно бастион на десните партии. На парламентарните избори през ноември 2023 година над 45 процента от местните хора са гласували именно за тях, пише АРД.

Един от тях е търговецът на риба Яп Шилдер, който казва пред германската обществена медия, че хората в градчето са трудолюбиви, стават рано и се трудят усърдно. Шилдер изпитва гордост от реда и католическите ценности в градчето, но щом стане дума за миграция или за обществено многообразие, веднага настръхва. „Тук идват хора от други култури, които не възприемат нашия начин на живот. Ако е така, защо не се върнат там, откъдето са дошли“, пита Яп.

Политическите настроения се променят

Този вид отношение оказва сериозно влияние и върху политическите дебати в Нидерландия, посочва АРД. Само преди няколко месеца завоят надясно изглеждаше неизбежен. Партията на свободата на Герт Вилдерс спечели убедително парламентарните избори през 2023, а допитванията сочеха, че тя се ползва с 30 процента подкрепа.

Междувременно обаче картината е друга: според сегашните проучвания крайнодясната партия има само 19,2 процента подкрепа, а центристките партии са увеличили показателите си. Социалдемократите и Зелените получават заедно 18,3 на сто, либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация има 15,4%, а християндемократите – 13,6 процента. Заедно те биха могли да сформират стабилно мнозинство, пише германската обществена медия.

До момента Вилдерс не е извлякъл дивиденти от оттеглянето си от правителството в началото на юни. Предсрочни избори предстоят на 29 октомври. А политическите настроения остават типично нидерландски: нестабилни, трудно за анализ и в процес на постоянна промяна.

„Чувствам Нидерландия като моя родина“

Яп Шилдер от Волендам е против чужденците, но реалността на Париса Сарвари, която живее в Амстердам, е съвсем друга. Тя живее в квартал с небостъргачи, построен през 1970-те години и приютяващ около 100 000 души. Близо 80% от тях имат мигрантски произход. Бели нидерландци почти не се срещат, контактите между кореняците и пришълците са изключение.

Париса, чието семейство пристига през 1990-те години от Афганистан, обича пазара до метростанцията. „Усеща се чувство за общност. Познаваме хората тук, те ни познават и е много приятно.“ Същевременно тя си дава сметка, че изолираната реалност на нейния квартал само може да засили предразсъдъците. „Естествено бихме искали тук да има повече бели хора – така бихме могли взаимно да се опознаем по-добре.“

Париса се чувства като у дома си, но невинаги. Тя и нейните приятелките познават изолацията от собствен опит. „Известно време носех забрадка. В професионалното училище това не беше разрешено. Мои приятелки са били отхвърляни при кандидатстването за работа – заради забрадката или техния произход“, разказва младата жена пред АРД.

Историята на Париса показва колко многообразна е Нидерландия днес, и същевременно колко голяма остава дистанцията между обществените групи. Липсата на общуване между местните жители и новодошлите е едно от основните предизвикателства пред съвместния живот, посочва германската обществена медия.

„Чувствам се като неудачник“

Друг сериозен проблем за нидерландците е липсата на достъпни жилища. 27-годишният Джак Дийн от Волендам се труди на пълно работно време, има висше образование и въпреки това живее при родителите си. „Търся от години, но опашките с чакащи са безкрайни. Вчера погледнах отново и изпаднах в паника – чувствам се накрая на силите си, като пълен неудачник“, споделя младият мъж пред АРД.

Както посочва изданието, над 400 000 души в Нидерландия са в сходно положение. А десните партии обвиняват за това най-вече мигрантите: ако притокът на чужденци е по-малък, щяло да има повече жилища за нидерландците. Джак не е съгласен: „Нещата не функционират така. Мигрантите вършат работата, с която ние не искаме да се занимаваме. Без тях икономиката ще рухне“.

Данните потвърждават неговите думи: от 1950-те години насам населението на страната почти се е удвоило – включително поради това, че икономиката разчита на трудовата миграция. Същевременно обаче се строи твърде малко, а много от новите строителни обекти пропадат заради високите изисквания за опазване на околната среда.

Между носталгията и бъдещето

Независимо дали става дума за Волендам, където се поддържат старите традиции и чужденците се посрещат с недоверие, или за Амстердам, където многообразието е факт – картината в Нидерландия е сложна и противоречива.

Страната е изправена пред големи предизвикателства: недостиг на жилища, миграция, екологични конфликти. Същевременно все още търси отговор на въпроса колко промени е готова да допусне и доколко иска да се придържа към традиционното, обобщава АРД.

***