Атентатът срещу главния прокурор е повече от отвратително деяние - и ако е истински опит за убийство, и ако е инсцениран. Наистина, не трябва да се отхвърлят всички версии, както казват разследващите. Особено когато една значителна част от аудиторията подозира, че става дума за постановка. Защото само преди месец и половина Иван Гешев не успя, въпреки огромните си драматургични усилия, да убеди обществеността, че е разкрил опит за преврат срещу себе си. Защо сега да не гледаме следващ епизод от същия сериал?
Атентатът срещу Гешев и неговите употреби
Разбира се, като отговорни граждани, въпреки всичките си съмнения, трябва да приемем до доказване на противното, че става дума за истинско покушение и да очакваме от компетентните органи да разкрият извършителите и поръчителите му. Но също като толкова отговорни граждани не може да не си даваме сметка за политическия ефект от това събитие, което вече не е в компетенциите на националното следствие.
Самият ръководител на националното следствие и зам.-главен прокурор Борислав Сарафов заяви, че това е посегателство срещу държавността. Формално погледнато е точно така - атентат срещу главния прокурор в една правова и демократична държава означава тъкмо посегателство срещу държавата. По света новината би се прочела именно по този начин - в България престъпниците се опитват да убият този, който ги застрашава. Разбира се, ако не знаят каква е ситуацията у нас - а именно, че в България главният прокурор хич не е страшилище за престъпниците, защото с тях постига главно съдебни споразумения. А за политическата мафия разпъва чадър. Тъкмо затова едно от условията да получим пари от ЕС по плана за възстановяване е именно приемането на законов механизъм за разследване на главния прокурор.
Така че първият търсен ефект от атентата е легитимирането на Иван Гешев като върховен прокурор от най-чист вид. Явявайки се жертва, която се е разминала на косъм от смъртта, той вече е доказан борец - все едно съд му е прочел оправдателна присъда. Нима той не е от добрите, щом лошите искат да го убият?
Второто следствие е, че Гешев заема по-изгодна позиция да брани статута си на недосегаем. Изглежда е наясно, че в парламента ще се събере мнозинство за гласуване на механизма за разследване на главния прокурор. Затова преди 20 дни заяви, че разследването за златните кюлчета в нощното шкафче на експремиера Бойко Борисов ще приключи до седмици - нищо, че беше обещал това и през януари. Дали ще събере по-голяма смелост, предстои да разберем. Но поне ще е облякъл защитната броня на човек, когото вече са опитали да ликвидират.
Гешев може да се легитимира и геополитически като твърд евроатлантик и антипутиновец. Неслучайно заяви, че ще арестува Путин, ако се появи в България. И подписа с украинския си колега Костин споразумение за активно сътрудничество между двете прокуратури при разследване на престъпления, свързани с руската инвазия в Украйна.
Докато трае разследването на терористичния акт срещу главния прокурор, могат да се правят внушения във всяка една от тези посоки - че стари мафиоти са му вдигнали мерника (а той е трикратен носител на благоевградската награда "Джовани Фалконе"), или Борисов най-сетне е склонен да го предаде, или Путин е решил да го направи показно без новичок, или някаква смес от всичко това. Следствието му е пряко подчинено и може по добре отработения си механизъм да изпуска информация към публиката в обеми и скорост според тактическата конюнктура.
Най-сетне, атентатът може да се използва и като трамплин за политическа кариера, ако за Гешев мачът е вече свирен. Политици отдавна го призовават заради безпардонното му политическо поведение да се включи в политиката, а негови глашатаи вече пускат слуха, че ще прави партия.
Това окончателно взриви доверието в прокуратурата
Каквито и да са употребите на атентата срещу главния прокурор, той нанесе най-големи щети на българската публичност. Немалка и активна част от гражданите изпитват дълбоко недоверие към главния прокурор и сега зорлем са превърнати в циници. Събитие от такова естество би следвало да се заклеймява еднозначно от цялото общество и да събужда обществена енергия в подкрепа на държавността. Вместо това българите са разделени в оценките си и мнозина няма да са съпричастни до последно - дори това да е действителен терористичен акт, а не постановка. Защото атентатът срещу главния прокурор окончателно взриви общественото доверие в прокуратурата. Дотолкова някои хора са отвратени от главния прокурор, че дори не могат да изпитат елементарно човешко съчувствие към него. Защото за тях той е способен да твори единствено зло и атентатът не взривява държавността, а само разголва разложената ѝ плът.
*****
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.