Нина Хрушчова, правнучката на съветския партиен и държавен деец Никита Хрушчов, която е професор по международни отношения в САЩ, е поканена да открие тазгодишния Залцбургски фестивал. "Това е огромна чест за мен", казва тя пред ДВ. Темата на фестивала е "Между рая и ада" и понеже Русия постоянно се намира между рая и ада, организаторите са взели решение на фестивала да присъства и руската култура, посочва Хрушчова пред ДВ.
Тя припомня, че през 2022-а година, с началото на войната срещу Украйна, участията на руски изпълнители постоянно биваха отменяни, а "така просто хвърлят хората в обятията на Путин, потвърждавайки неговите идеи, че Западът иска да "съкрати" руснаците".
На тазгодишната церемония по откриването в Залцбуг ще звучат произведенията на руските композитори Алфред Шнитке и Сергей Прокофиев, в програмата са включени две опери по произведения на Достоевски, а ще бъдат четени и писма на Навални.
ДВ: Как може руската култура да окаже положително влияние в самата Русия - за да могат хората свободно да изказват мнението си?
Н. Хрушчова: Тук би могло да се каже, че има много примери от руската култура, в които се засяга тази тема, а нещата въпреки това постоянно се повтарят. Първо - руската култура не е само за руската култура, Достоевски говори за всички. Просто руската култура е култура на 11 часови зони, това е страна, в която шизофренията е част от нейния генетичен код, ако имаме предвид, че от едната страна е Калининград, а от другата са Владивосток и Камчатка. Към този разрив на човешката душа се прибавят огромните страдания и огромният размер на страната - той принципно представлява макрокосмос на човешките преживявания. Ако руската литература или руската музика не правеха това, което правят, в Русия постоянно би имало диктатура. А ние виждаме, че това невинаги е било така. В даден момент виждаме, че Русия чете достатъчно руска литература, слуша достатъчно Прокофиев и Шнитке и си казва - как си позволихме да станем такива. В такива случаи, както отбелязва Сахаров, тя дава урок на света. Затова руската култура е толкова незаменима.
Разбира се, иска ни се сталинизмът, путинизмът да не се повтарят, но това е проблем на размера. Защото Русия е като махало - тя постоянно се люшка от едната крайност в другата, като без описанието на това - например без Солженицин - на нас би ни било много трудно да разберем първо действията на Сталин и разпада на Съветския съюз при Брежнев, а след това действията на Путин и неговото нахлуване в Украйна. Не съм сигурна, че знам как да се действа на този фон, но то е изключително необходимо като анализ и обяснение.
ДВ: Сега Русия има две култури - едната, която остана при Путин, и другата, която замина. Та нали те ще се разминат - ще тръгнат в различни посоки?
Н. Хрушчова: Те вече са се разминавали така и след 1917-а година, и през 1970-те. След което са се обединявали. Това наистина е много жалко и ми се иска да доживея да се случи отново. А то ще се случи. В края на краищата и заминалите, и останалите ще се обединят. Но е жалко, че това махало ще продължи да се мята и да убива хора, създавайки проблеми за населението на света.
Вижте и тази галерия на ДВ:
Залцбург, неповторимият!
Родният град на Моцарт - Залцбург - е вълнуваща комбинация от бароков разкош и прелестна алпийска панорама. И това не е всичко. Ето десет места, които си заслужава да се посетят:
Снимка: Tourismus Salzburg/G.Breitegger
Целият град се превръща в сцена
През лятото Залцбург привлича звезди и знаменитости от цял свят, които се стичат в четвъртия по големина австрийски град за традиционния Залцбургски музикален фестивал. Особено през 2020 година, когато той празнува 100-стогодишен юбилей. Всяка година събитието привлича четвърт милион посетители от над 80 страни.
Снимка: Tourismus Salzburg/G.Breitegger
Голям спектакъл: музика и драма
От 1917 година фестивалът в Залцбург се открива с театралната постановка "Всеки" от Хуго фон Хофманстал - на площада пред катедралата. Освен тази сцена под открито небе, фестивалът събира гости и в голямата концертна зала.
Снимка: picture-alliance/B.Gindl
Родната къща на Моцарт
На "Гетрайдегасе" (улица „Житна“) номер 9 - на снимката в жълто - през 1756 г. е роден Волфганг Амадеус. Днес родната къща на гениалния композитор е превърната музей. Недалеч от него се намира още една сграда, свързана пряко с живота на Моцарт: в нея той е живял като концертмайстор преди да напусне Залцбург завинаги през 1781 г., премествайки се за постоянно във Виена.
Снимка: picture-alliance
Прочутата "Гетрайдегасе"
По „Гетрайдегасе“ се виждат емблемите на различните занаятчийски гилдии - свидетелство за традициите на художествените занаяти в града. В кафенетата пък можете да се убедите в майсторлъка на местните сладкари. Един от специалитетите на Залцбург са т. нар. "Mozartkugeln" - шоколадови бонбони с пълнеж от марципан.
Снимка: picture-alliance/R.Goldmann
Част от световното културно наследство
Малките улички и площади и до днес определят облика на Стария град. Един от най-красивите е Капителплац (на снимката). Над площада се извисява символът на града - дворецът Хоензалцбург, който е едно от най-големите средновековни крепостни съоръжения в Европа. От 1996 година Старият град на Залцбург е включен в списъка на Юнеско със световното културно наследство.
Снимка: Tourismus Salzburg/G.Breitegger
"Рим на Севера"
През 16 век катедралният комплекс с резиденция и абатството "Св. Петър" са преустроени в италиански стил. Целта: Залцбург да се превърне в "Рим на Севера". Така катедралният храм става първата църковна сграда в стил ранен барок - северно от Алпите.
Снимка: picture-alliance
Дворецът Хелбрун
За представителни нужди местните князе и епископи използвали и двореца Хeлбрун. Неговите фонтани са истински шедьовър на инженерното изкуство: сложната композиция от фигури, от които се излива вода, привлича годишно по около 300 000 посетители. Вековните дървета в едноименния парк представляват естествената жизнена среда за редки видове птици и насекоми.
Снимка: Schlossverwaltung Hellbrunn/Sulzer
Дворецът Мирабел
През лятото брачни двойки се редят на опашка и чакат своя ред, за да се врекат във вечна вярност в мраморната зала на двореца Мирабел. Той е построен от княза-епископ Волф Дитрих през 1606 година като дар за неговата любима Саломе Алт. От градините на двореца се открива прекрасна панорама към крепостта Хоензалцбург и величествените Алпи.
Снимка: Tourismus Salzburg/G.Breitegger
Музеят на съвременното изкуство
На хълма Мьонхсберг се намира Музеят на съвременното изкуство. В сградата, отличаваща се със семпли и изчистени форми, са изложени основно фотографии и графики на съвременни австрийски творци. От терасата на музея се открива една от най-прекрасните гледки към Залцбург.
Снимка: Museum der Moderne Salzburg/M.Haader
Концерти в хангар
Самолети, бързи коли, гастрономия: от 2003 година австрийският милиардер Дитрих Матешиц прави тези свои страсти достояние и на обществеността. В стъкления хангар-7 на летището в Залцбург се показват постановки на Моцартови опери, както и тв-шоупрограми - насред колекцията от самолети на милиардера.
