1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
МиграцияЯпония

Ниска раждаемост, липса на кадри: Как се справя Япония

Джулиан Райъл
9 февруари 2024

Липсват учители, медици, строителни работници, шофьори. Дефицитът на кадри в Япония става все по-остър, защото раждаемостта е ниска, а обществото застарява. Как страната се опитва да реши тези проблеми.

Възрастна жена в Токио
Населението на Япония застарява прогресивноСнимка: CHARLY TRIBALLEAU/AFP/Getty Images

Първо се оказа, че в Япония липсват специалисти в болниците и в домовете за възрастни хора. След това строителните и логистичните фирми се оплакаха, че не намират квалифицирани служители. Междувременно се оказа, че няма достатъчно таксиметрови шофьори, машинисти и лесничеи, а също и учители.

В края на януари японското образователно министерство поиска данни от общините за недостигащите учители за новата учебна година, започваща през април. Защото още през 2023 година в 29 от 68-те префектури педагозите вече бяха твърде малко. Миналата година ведомството вложи 500 милиона йени (над три милиона долара), за да стимулира абсолвенти и други кадри да заемат учителските места. Но експертите са на мнение, че работните места най-вече в селските райони ще останат незаети – абсолвентите предпочитат по-добре платените места в градовете.

Моментът е критичен

Населението на Япония застарява и намалява. Демографите смятат, че неблагоприятната тенденция може да бъде преобърната много трудно. В медицината, социалните грижи и транспорта предизвикателствата са изключително големи – това са сферите, които са най-засегнати от недостига на кадри, потвърждава пред ДВ социологът професор Хироши Йошида от университета Тохоку. Вестник „Асахи“ е изчислил, че заради липсата на шофьори на товарни камиони няма да могат да бъдат превозени към 940 милиона тона стоки, а броят на таксиметровите шофьори е намалял с 40 процента от 2009 година досега.

Германският икономист Мартин Шулц посочва пред ДВ, че вече няколко японски правителства са се изправяли пред кадровия проблем. „Правителствата нееднократно отлагаха решаването на проблема, а вместо това се концентрираха предимно над актуалните предизвикателства – като пандемията например“, казва Шулц.

Той посочва още, че правителството се е опитвало да стимулира връщането на жените на работа след майчинство, както и професионалния ангажимент на хората, достигнали пенсионна възраст. И това функционирало, но само до известно време. „Броят на хората в трудоспособна възраст между 25 и 65 години в японската икономика постоянно намалява. Сега пенсионерите си взимат пенсиите, а повече жени в трудоспособна възраст за съжаление няма, казва Шулц.

Синдикатите в Япония също бият тревога. А работодателите са принудени да се съгласяват с исканията на служителите за увеличения, тъй като се опасяват, че конкуренцията ще им вземе кадрите.

Регламентирана миграция

Япония опрости миграционните си правила, за да привлече повече квалифицирани кадри отвън – през 2019 година бе въведена система, позволяваща петгодишен престой на ограничен брой специалисти в браншовете с най-голям недостиг на персонал. А определените като „висококвалифицирани“ получиха правото да се установят в Япония трайно.

Правителството се надяваше покрай тази мярка в първите пет години в страната да пристигнат 345 000 души. Но в първата година те бяха само 36 000. След избухването на пандемията притокът спря изцяло и сега Япония се стреми да се отвори повече. В началото на февруари правителството обяви, че улеснява миграцията за шофьори на автобуси и таксита, на локомотивни машинисти и на лесничеи.

Изкуствен интелект и роботи

Все пак социологът Йошида не е убеден, че миграцията е единственото решение. „За Япония не е характерно да посреща чужденците с отворени обятия. А на чужденците им е трудно да се справят с японския език“, казва той. Йошида допълва, че привличането на работна ръка от други източноазиатски държави се затруднява от това, че и там раждаемостта спада.

Затова някои дейности ще се извършват все повече от роботи, още повече, че Япония е водеща в тази сфера в световен мащаб, изтъква социологът, визирайки автоматизацията, роботиката и изкуствения интелект. Високите технологии ще намалят търсенето на работна ръка, както и разходите за заплати на фирмите.

„Виждаме изключително големи промени в Япония. В много ресторанти междувременно обслужват роботи, като няма индикации, че клиентите не са доволни от това“, обяснява пред ДВ германският икономист Шулц. „Към изкуствения интелект в Япония се проявява все по-голямо разбиране и приемане. Той е точно това, от което има нужда едно застаряващо общество.“

****

Човекът машина вече е реалност. Вижте Манел.

03:24

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ