Норвегия смята да издигне висока ограда със специални сензори по границата си с Русия като възпиращо средство - не само срещу евентуални агресии, но и за да се пази от незаконни мигранти.
Реклама
Норвежкото правителство смята да последва примера на Финландия и да издигне ограда към Русия. „Граничната ограда е много подходяща, защото може да служи като възпиращо средство, но и защото ще разполага със сензори и датчици за откриване на хора, които се движат в близост до границата“, казва норвежката министърка на правосъдието Емили Енгер Мел. „Това е мярка, която може да стане актуална за цялата граница или за част от нея“, добави тя, цитирана от норвежката обществена телевизия NRK.
Готовност за бързи мерки
От нейните думи стана ясно, че правителството е готово да затвори границата много бързо, ако се наложи. Освен това се обсъждат различни мерки за засилване на защитата по границата, сред които назначаването на повече гранични служители, засилване на мониторинга и други.
През 2016 г. Норвегия издигна 200-метрово защитно съоръжение на граничния пункт Сторског – единствения между Норвегия и Русия. Тогава това беше възприето от много норвежци като доста спорно решение, припомня АРД и добавя, че по-късно, след като започна войната срещу Украйна, Норвегия преустанови действието на визовото си споразумение с Русия от 2007 година.
Мигранти от трети страни влизат в Норвегия откъм Русия
Норвегия, която е част от западния отбранителен съюз НАТО, има граница с Русия, дълга почти 198 километра. В момента граничният пункт Сторског е заобиколен от ограда, която е дълга 200 метра и висока над три метра. Тя бе издигната през 2016 г., след като година по-рано около 5000 мигранти и търсещи убежище бяха влезли от Русия в Норвегия.
През миналата година и Финландия временно затвори всички свои гранични пунктове с Русия, след като повече от 1300 мигранти от трети страни влязоха в страната от Русия без съответните документи и визи. За да попречи на Москва да използва мигрантите като инструмент в своята хибридна война, Хелзинки в момента изгражда огради с обща дължина до 200 километра в отделни участъци по границите си, които са част от северния фланг на НАТО и служат като външна граница на Европейския съюз.
Реклама
Район, който е важен за Русия
Вдъхновена от примера на Финландия, правосъдната министърка Енгер Мел смята, че подобна ограда може да се окаже добро решение и за Норвегия. Като цяло обаче случаите на незаконно преминаване на норвежката граница от руска територия са много редки. NRK цитира мнението на Арилда Мое, старши изследовател в Института „Фритьоф Нансен“, който посочва разликите между финландско-руската и норвежко-руската граница: „Норвежко-руската граница е краят на една зона, която е силно милитаризирана от руска страна. Тук има активна военна дейност и този район е много чувствителен за Русия.“
***
"Мина 7": ето къде работят последните миньори в Норвегия
През 2025 година ще бъде затворена последната въгледобивна мина в Норвегия. Вижте как изглежда работният ден на миньорите в нея, които скоро ще трябва да си търсят нова работа.
Снимка: Daniel Cole/AP/picture alliance
Време за почивка
Северни елени си почиват в селището Лонгирбюен под вече непотребната въжена линия, която е била използвана за добив на полезни изкопаеми. В продължение на над 100 години хората идват на отдалечения норвежки архипелаг Шпицберген, за да работят във въглищните мини. Дългогодишната минна традиция тук скоро ще приключи.
Снимка: Daniel Cole/AP/picture alliance
Дълбоко под земята
Миньори са седнали във въглищната "Мина 7" в Адвентдален, Норвегия. Работниците трябва да се преориентират до 2025 г., когато ще бъде затворена и последната мина. Съоръженията ще бъдат демонтирани, а "Мина 7" съществува още само защото осигурява гориво за електроцентралата в Лонгирбюен и по този начин електричество и топлина за малкото арктическо селище с под 2500 жители.
Снимка: Daniel Cole/AP/picture alliance
Белязан от работата
Миньорът Джони Сандвол позира за портрет в стаята за почивка на въглищната "Мина 7". Норвегия е един от най-бързо затоплящите се райони на Земята. Сандвол казва, че му се иска хората да знаят повече за въглищата и тяхното използване, преди да решат да затворят мината.
Снимка: Daniel Cole/AP/picture alliance
Напомняне за опасностите
За факта, че работата в мината е не само полезна, но и опасна, свидетелстват тези кръстове, всеки от които показва гроб на миньор. От създаването на гробището през 1917 г. най-малко 124 миньори са загинали при изпълнение на служебните си задължения. Понастоящем мястото се счита за опасна зона поради високия риск от лавини.
Снимка: Daniel Cole/AP/picture alliance
Не е ясно как ще бъде заместен "Мина 7"
С помощта на осветление надникваме дълбоко в "Мина 7". На дъното температурата е малко под нулата. През 2020 г. разтопената вода от ледник залива мината. Все още обаче не е решено кой екологично чист възобновяем източник на енергия ще обслужва нуждите на жителите на Лонгирбюен в бъдеще.
Снимка: Daniel Cole/AP/picture alliance
Заслужена почивка
Миньорите отдъхват в стаята за почивка. Когато "Мина 7" затвори окончателно, 55 служители ще загубят работата си. Ще останат само въгледобивните дейности на руската компания "Арктикугол". Русия има това право според Договора за Шпицберген от 1920 г., който е подписан с цел мирното използване на района.
Снимка: Daniel Cole/AP/picture alliance
Последните миньори на Норвегия
Работещи и пенсионирани миньори се срещат редовно в това кафене. Фактът, че те са последните миньори в Норвегия, натъжава много от тях. Те са добър отбор, в който всеки ден са се доверявали един на друг за своята безопасност и за живота си. Гордостта от усърдната им работа е осезаема. Професионалното им бъдеще - несигурно.