Антисемитски групи, предвождани от паравоенната организация СА, извършват погроми в цяла Германия. Унищожават синагоги, като тази в Кемниц, както и всякакви други еврейски сгради и магазини. Евреите са публично унижавани, бити и арестувани, а най-малко 91 души са убити в тази нощ на ужасяващо насилие.

Заради множеството изпочупени прозорци и кристални полилеи на синагоги и магазини тази нощ става известна като “Кристалната нощ”. Към края на 1980-те години този термин става обект на критики. В последно време за нападенията се говори предимно като за “Нощ на погрома” или “Ноемврийските погроми”.

Нацистите оправдават нападенията срещу евреите с убийството на германски дипломат в Париж на 7 ноември същата година. Извършителят е 17-годишен полски евреин - Хершел Гриншпан, който няколко дни по-рано научил, че семейството му е било прогонено. Така и не става ясно дали Гриншпан е останал жив или е намерил смъртта си в някой концентрационен лагер.

След покушението в Париж Хитлер разпорежда на своя министър на пропагандата Гьобелс да започне насилствени акции срещу евреите. Позволени били само действия, които “не застрашават живота или собствеността на германците”. Евреите са били окачествявани от нацистите като “негерманско население”.

Националсоциалистическата партия отрича участието си в погрома, но има документи, в които случилото се е описано като “операция” и “взети мерки”. Те доказват, че партията и държавата са участници в насилието. Повечето германци остават встрани от погромите. Имало е обаче и такива, които са ги приветствали и дори са се включвали в нападенията и грабежите.

Водени от своята расистка идеология, нацистите са искали да сплашат евреите и да ги накарат да напуснат Германия доброволно. Затова евреите често са били подлагани на всевъзможни публични унижения и тормоз. Нацистите са преследвали и икономически интереси. На евреите, които са напускали Третия райх, са налагани високи "емиграционни данъци", а имуществото им е било конфискувано..

След нощта на погромите националсоциалистите вече не са можели да скрият от света своя отявлен антисемитизъм. Дотогава Третият райх и Хитлер са се стараели да не предизвикват неблагоприятни коментари в пресата. Затова националсоциалистите отначало приемат антисемитски мерки без открито насилие. Евреите обаче са били длъжни да носят на видно място по дрехите си жълтата звезда на Давид.

Нацисткото ръководство предприема цяла поредица от антиеврейски мерки. Крайно цинично е, че са искали от евреите да платят данък, за да компенсират щетите от погрома в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година. Вторият човек в Третия райх, Херман Гьоринг, произнася прословутото изречение: "Не бих искал да съм евреин в Германия".

От 1938 г. до началото на Холокоста остават две години. Но от “Кристалната нощ” до масовото изтребление на евреите в Европа се наблюдава една непрекъсната градация на антисемитските мерки и на насилието. По думите на един съвременен историк погромът през 1938 г. е бил "прелюдия към геноцида".