1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаСеверна Македония

Северна Македония: назад към миналото или напред към ЕС?

7 май 2024

На 8 май в Северна Македония избират нов президент и нов парламент. Накъде ще тръгне съседката на България? Назад към миналото или напред към ЕС?

Македонци на демонстрация със знамена на Северна Македония
На 8 май македонците избират и нов президент, и нов парламентСнимка: Petr Stojanovski /DW

Проучванията преди изборите и резултатите от първия тур на президентския вот в Северна Македония от края на април предполагат, че опозиционната националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ навярно ще спечели. Кандидатката на опозицията Гордана Силяновска-Давкова, 70-годишна пенсионирана професорка, спечели двойно повече гласове от Стево Пендаровски - настоящия президент на страната и кандидат на управляващата социалдемократическа партия.

Недоволни от бавния процес по присъединяване към ЕС, слабата икономика и огромната корупция, много гласоподаватели решиха да подкрепят опозиционната кандидатка на първия тур на президентските избори. Анализаторите смятат, че това е не само лакмус за балотажа, но и за парламентарния вот, който ще се проведе в същия ден - 8 май.

"Смятам, че смяна на правителството е много вероятен развой", казва директора на македонския клон на фондация "Конрад Аденауер" Даниел Браун пред "Дойчландфунк". Според него основната причина за това е, че правителството "се справи катастрофално зле в някои отношения - корупцията и дисфункционалността на държавата са видими навсякъде”.

Неспазени обещания и проблеми със съседите

Социалдемократите дойдоха на власт през 2017 година с обещанието, че страната ще влезе в НАТО, преговорите за присъединяване към ЕС ще започнат и борбата срещу корупцията ще се засили. Само едно от тези обещания беше изпълнено - страната стана член на НАТО, след като склони на условията на Гърция и промени името си в конституцията на Северна Македония. Този компромис разгневи националистите в страната и доведе до масови протести, което не оказа положителен ефект върху изгледите за присъединяване към ЕС.

През ноември 2020 България наложи вето на началото на преговорите с Брюксел, изисквайки исторически и културни компромиси, които са неприемливи за много македонци. През юни 2022 беше постигнато споразумение, с медиаторството на Франция. Новото условие е българското малцинство от 3000 души да бъде вписано в македонската конституция. Нужното парламентарно мнозинство за промяна в конституцията така и не беше събрано и преговорите останаха в застой. ВМРО-ДПМНЕ се противопостави на компромиса и се възползва от гнева на македонците, за да ги мобилизира срещу властите.

Икономически несгоди и популистки лозунги

Корупцията и невъзможността на правителството да изкара страната от икономическата стагнация и високата инфлация също помагат на опозицията. Според Световната банка през 2024 Северна Македония ще е държавата с най-нисък икономически ръст в Западните Балкани за втора поредна година.

Лидерът на опозицията Християн Мицкоски обещава на македонците, че ще "им върне Македония". Както той, така и кандидатката за президентския пост Гордана Силяновска-Давкова отказват да наричат страната Северна Македония. Обещават и да продължат, ако спечелят изборите. Подобен ход би разпалил отново конфликта с Гърция.

Мицкоски, чиято партия отказа да приеме и компромис с България, не коментира казуса с българското малцинство в подробности по време на кампанията. Заяви само, че ще го дискутира, когато сформира правителство.

Напрежение и с етническите албански партии

Въпреки че нито конфликтът с Гърция, нито този с България доминират в кампанията, решението на Мицкоски да поведе директен спор с най-голямата етническа албанска партия в страната - Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), възроди страховете от етническо разделение. Мицкоски категорично отказа възможността да се коалира с ДСИ, които смята за корумпирани. Повече от една четвърт от населението на Северна Македония са етнически албанци и коалиция между тези партии се разглежда като гаранция за стабилност.

Откакто Социалдемократическата партия управлява с ДСИ (от 2017), етническите албанци заеха мноро и различни важни постове в държавата - говорител на парламента, министър на външните работи и дори премиер в последните три месеца от мандата на кабинета. Това накара македонските националисти да говорят за "албанизация" на държавата. В опит все пак да привлече етническите албанци на своя страна Мицкоски заяви, че би преговарял с втората по големина албанска политическа коалиция.

Социалдемократите залагат на европейското бъдеще

Въпреки тежкото поражение на първия тур на президентските избори на 24 април, социалдемократите държат на своя лозунг - "Не се отказваме от европейското бъдеще". Социологическите проучвания обаче сочат, че посланието им не достига до гласоподавателите, които са уморени от компромиси със съседните държави и несигурно бъдеще в ЕС.

Директорът на "Македонския център за международно сътрудничество" Александър Кржаловски заяви, че в тази кампания "правителството залага всичко на една карта" и "неглижира други важни въпроси, най-вече борбата с престъпността и корупцията, която гражданите и международните наблюдатели определят като голям проблем".

Бившият премиер и лидер на социалдемократическата партия Димитър Ковачевски се извини за грешките, допуснати през последните години, но и отправи предупреждение към избирателите: "Тези избори на практика ще предопределят бъдещето ни: дали искаме да се движим към прогресивно общество, Европейския съюз, или искаме да се върнем назад в миналото, когато бяхме изолирани и живяхме в етнически конфликти", каза той.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

10-годишната Лара: единствената тъпанджийка в Скопие

02:32

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ