В проектобюджета на Русия за 2024 година е предвидено разходите да възлязат на 36,6 трилиона рубли, а приходите - на 35 трилиона рубли. Правителството възнамерява да покрие дефицита от 1,6 трилиона рубли (0,9% от БВП) със заеми и средства от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ). Той се захранва с приходите от добива на петрол и газ, както и с приходи от управлението на средствата, които се съдържат във фонда.

Наблюдателите отчитат един ясен приоритет - бюджетът за 2024 година е фокусиран върху войната. Около 30 на сто от разходите - 10,8 трилиона рубли са за военни цели. Други 3,4 трилиона рубли са предназначени за национална сигурност и наказателно-правни действия. Средствата за социални дейности ще се увеличат от 6,5 трилиона рубли през 2023 г. на 7,7 трилиона рубли (21% от разходите) през 2024 година.

Разходи за “победа” и “фронт”

Руският министър на финансите Антон Силуанов каза пред Финансовата комисия в Думата, че представеният проектобюджет е насочен към „фронта“ и към „победата“. По-късно обаче той увери, че бюджетът не бива да се разглежда като "военен", тъй като "социалните дейности имали приоритет в разходната част.

Това обаче е само донякъде вярно. В абсолютни числа разходите в социалния сектор ще се увеличат с 1,4 трилиона рубли, но само ако се съберат разходите за няколко сектора - образование, здравеопазване, социална политика и спорт. Затова пък делът на тези разходи в общия бюджет ще намалее от 31,7% през тази година до 29,9% през следващата.

Увеличението на военните разходи не е изненада с оглед на продължаващата война срещу Украйна, но фактът, че те ще са със 68% повече отколкото през 2023 година, учуди повечето икономисти. Това подчертава и Андрей Яковлев, един от основателите на Московската икономическа школа, който сега е изследовател в Центъра за руски и евразийски изследвания "Дейвис" към Харвардския университет.

Обратно в 1990-те години?

Според експерта е много вероятно да се наложи девалвация на рублата, за да се изпълни бюджетът. Това може да доведе до сериозни макроикономически рискове във връзка с висока инфлация още през 2025 година. Ситуацията напомня на Яковлев за 1990-те години, когато държавата пусна печатницата за пари, за да успее да изплати заплатите, но това доведе до класическа инфлационна спирала. "Кремъл ни плаши с видението за ужасяващите 90-те години на миналия век, но сега сам води икономиката именно по този път", подчертава той пред ДВ.

Също така може да се очаква, че руските власти ще се опитат да компенсират намаляващите приходи от износа на нефт и газ с вътрешни средства. "Властите открито говорят за събиране на допълнителни данъци. Това се отнася както за бизнеса, така и за населението. Глобите също ще се увеличат", предполага Яковлев.

Той посочва още, че се планират бюджетни съкращения в сферата на здравеопазването, образованието и националната икономика. "Най-вероятно ще бъдат намалени проектите за изграждане на нови пътища и за развитието на ипотечни програми", казва той.

Военен бюджет?

Проектобюджетът за 2024 година със сигурност може да бъде определен за “военен”, смята Наталия Зубаревич от Московския държавен университет. Професорката обаче смята, че за “военна икономика” може да се говори само ако има масова национализация и преориентиране на  всички държавни сектори към целите на оръжейното производство. Случаят сега не бил такъв.  

Според Зубаревич тази година може да бъде преодолян спадът в доходите на населението през последната година. За това щяло да допринесе рязкото увеличение на месечните държавни помощи за бедните семейства с деца под 17-годишна възраст, както и индексирането на пенсиите и повишаването на заплатите в сектора на отбраната. "Стотици хиляди войници по договор и други мобилизирани получават заплащане, което е много високо за руските стандарти. Като цяло доходите на населението нарастват, но не за всички", казва експертката.

Русия е застрашена от липса на кадри

Зубаревич смята, че сериозен проблем в Русия е все по-големият недостиг на кадри, също свързан с войната. “Почти милион мъже изчезнаха от реалната икономика - някои избягаха, други се сражават. Според оценката на демографите 400 до 600 хиляди от най-високообразованите представители на руската средна класа са напуснали страната. Малцина са се завърнали. Русия губи “човешки капитал”, а това е нещото, което катализира просперитета на обществото най-много”, обяснява Зубаревич.

Според икономистката Александра Осмоловская-Суслина, въпреки рекордните суми, предвидени за армията и силите за сигурност, социалната политика остава основен приоритет в държавния бюджет на Русия като цяло. "Друг е въпросът, че този проект дори не може да се нарече бюджет, ориентиран към развитие", казва тя пред ДВ. Паричната инжекция за военно-промишления комплекс ще доведе до ръст на БВП, но това си остава само един формален индикатор. Той не може да се разглежда като надеждно доказателство за повишено благосъстояние на гражданите.

****

Вижте и това видео на ДВ: