Преди няколко години Гърция на два пъти бе близо до държавен фалит, а нейните финансови проблеми почти взривиха еврозоната. Днес обаче страната отбелязва такъв икономически растеж, какъвто няма в нито една друга страна от валутния съюз, отбелязва „Ди Велт“ и подчертава, че безработицата спада, държавните дългове и лошите кредити се топят, а кредитният рейтинг на страната предстои да бъде повишен.

Истинската работа предстои

Все пак редица икономисти твърдят, че това изключително положително развитие не бива да се надценява. Според тях истинската работа все още предстои – тъй като гръцката икономика продължава да се бори с проблемите, които доведоха и до кризата от миналото. Държавните дългове остават високи, а програмите за икономии разкриха нови икономически и обществени рани, чието зарастване може да трае с десетилетия.

Както посочва „Ди Велт“, почти никоя друга европейска икономика не се възстанови така бързо след пандемията, както гръцката. През 2021 БВП нарасна с 5,4 процента, а през 2022 – с 8,4%. Очаква се тенденцията да продължи и през тази, и през следващата година, включително защото към страната текат средства от възстановителните фондове на ЕС.

Второто най-високо ниво на бедност в ЕС след България

Междувременно е отбелязан 70-процентен ръст в износа, доходите са се повишили с десет процента, а инвестициите от чужбина – с 40 на сто. Скъпите кредити, отпуснати от МВФ, бяха изплатени предсрочно миналата година. Въпреки това Гърция ще трябва да се бори още десетилетия наред, докато овладее изцяло високата си задлъжнялост, смята германското издание, което пише, че гърците са платили висока цена за големите икономически успехи.

Получените помощи от ЕС за пандемията и енергийната криза са едни от най-високите в ЕС, но към правителството на Мицотакис се отправят критики, че не са били раздадени в съответствие с реалните потребности. Поради това натискът към бъдещото правителство за повече социални мерки най-вероятно ще нарасне. „Ди Велт“ отбелязва, че Гърция има едно от най-високите нива на бедност в ЕС, а списание "Щерн" пише, че по БВП на глава от населението Гърция е втората най-бедна страна в ЕС след "шампиона" България.

Има и други обезпокоителни фактори. Нов феномен са бързорастящите цени на наемите в големите градове Атина и Солун, паралелно растат и разходите за живот: в последните месеци инфлацията бе сред най-високите в Европа.

Засегната бе средната класа

„Бедност е имало винаги, макар и по-малко, а и по-слабо разпространена“, казва пред „Тагесцайтунг“ икономистът професор Елиас Папайоану. „Преди кризата обаче тази бедност бе „невидима“, тъй като семействата с по-високи доходи подпомагаха по-бедните си роднини. Днес това вече не функционира.“

Професорът се опасява, че в следващите години неравенството само ще се увеличава – наред с хората с най-ниски доходи кризата засегна най-вече представителите на средната класа. Минималната работна заплата едва наскоро бе вдигната до 910 евро, което е важно за много от заетите. Но пък именно ниските заплати бяха една от причините за големите продажби на гръцките фирми в чужбина.

Друг проблем, който „Тагесцайтунг“ назовава, е ниската производителност. Досегашният подем се базира най-вече на туризма и на търговията с недвижими имоти. Както посочват брокерите – колкото повече туристи идват, толкова повече искат и да си купят къща в Гърция. Миналата година продажбите са достигнали рекордни равнища, същото се очаква и през тази година. И в двата сектора се инвестира интензивно, защото се разчита на бърза възвръщаемост на вложеното. Този ефект обаче скоро може да отпадне. „Гърция има нужда от висок икономически растеж, много над два процента, за да се доближи до останалите държави в еврозоната“, казва Папайаону. Той смята, че актуалният подем ще продължи още 2-3 години, но за по-нататъшния ръст Гърция ще трябва да модернизира икономиката и обществото.

Гърция се нуждае от модернизация

„Солидният растеж, който е от полза за всички, има нужда от силни и независими институции, ефикасно правосъдие, непартийна бюрокрация и свободни медии. А през последните десет години в тези сфери не бе направено почти нищо“, смята Папайоану. Освен това страната има нужда от модерни сектори с висока производителност. В това отношение първите стъпки вече са факт – промишлените предприятия отново инвестират повече. Плюс е и дигитализацията, която привлича много чуждестранни фирми от сферата на високите технологии.